Към средата на 50-те години в бившия СССР в има остър недостиг на достъпни автомобили и няколко местни предприятия, включително Ирбитския мотоциклетен завод, започват да решават проблема. Така през 1954 г., заедно с Централният научно-изследователски автомобилен и автомоторен институт (НАМИ) в Москва се ражда идеята за NAMI-A50 Belka, миниавтомобил с много оригинален дизайн. За необичайната кола припомня Hyser.
По онова време Москвич-401 вече е демоде, а през 1956 г. производството му е прекратено. Москвич-402 се оказва голям и комфортен, но това идва със своята цена, която е непосилна за масовия съветски гражданин. Затова с разработката на нов компактен модел е натоварен НАМИ.
Belka (в превод от руски значи катерица), наричан още НАМИ-А50 Belka, е един от отхвърлените ранни прототипи на украинския Запорожец. ZAZ-965 започва да се произвежда през 1960 г., но прототипи на NAMI-A50 са построени през 1955-1956 г. под ръководството на конструктора Юрий Долматовски.
Псевдонимът „Катерица“ е даден на автомобила от един от разработчиците заради предполагаема прилика с животното. А и град Ирбит е един от сибирските центрове на търговията с кожи. Belka се смята за един от първите Запорожец, но е напълно различен от своите събратя.
Дизайнът на колата е много нестандартен, като има каросерия с наклонен покрив, изместена напред кабина, големи кръгли фарове и късо междуосие (1570 мм). Най-оригиналната характеристика е сгъваема входна врата отпред. Очевидно създателите на NAMI-A50 са се вдъхновили от BMW Isetta, но са решили да променят дизайна.
Условният принцип на проекта е формулата 5x5. Тоест - купето на автомобила трябва да побира петима души, чистото тегло да е 500 кг, разход на гориво - 5 л/100 км, работен обем на двигателя - 0,5 л, пробег с едно зареждане - 500 км.
Оригиналният дизайн на 3,3-метровия NAMI-A50 се дължи на желанието на създателите да осигурят максимално пространство в кабината за малките размери на автомобила. Отпред има места за водач и пътник, а отзад - триместна седалка.
Поради високия таван вътре е доста просторно, но удобството при качване и слизане разочарова, като за пътници отзад е осигурена само една врата отдясно. За достъп до предните седалки трябва да се сгъне надолу преграда в каросерията по подобие на немската Isetta. Багажникът е малък.
„Катерица“ е със задно разположен 750-кубиков двигател с въздушно охлаждане с мощност 22 к.с. с. от мотоциклет KMZ M-72. Има модифицирана тристепенна ръчна скоростна кутия от Москвич-401, максималната скорост е 80 км/ч. Окачването е на всички колела - независимо, пружинно с амортисьори от мотоциклет М-72. Спирачките също са от него, но модифицирани с хидравлика.
Като цяло се планира производство на 20 хил. бройки годишно. В същото време вестници и списания в страната хвалят новата кола, макар че от нея има изработен само един прототип. Но развитието на автомобила продължава и през 1956 г. е сглобен втори прототип - опростена версия с платнен покрив, без прозорци и врати. Резервното колело е монтирано отпред. Този вариант се предвижда да е полезен в селското стопанство и за военните.
След първите прототипи са построени още два и са изпратени за тестване, които обаче показват съществени недостатъци. Предната врата, която е на панти, пропуска вода при дъжд. Двигателят на мотоциклета се оказа очевидно слаб за автомобил с тегло 575-640 кг (мотоциклет IMZ-M-72 с кош тежи 320 кг). Освен това двигателят често загрява, което не допринася за неговата надеждност. Има и проблеми с трансмисията поради неоптималната работа на универсалните шарнири на полуоските с толкова малки колела.
Но тези проблеми са разрешими. Например - замяна на двигателя с по-мощен, разработен от NAMI (тази опция се разработва) и инсталиране на CV шарнири вместо универсални. Но не се прави, като е преценено, че едва ли това е подходящата масова кола за обикновените хора. Съдбата на Belka е решена на 30 януари 1957 г., когато е издадено правителствено постановление за създаването на Москвич-444, аналог на италианския FIAT 600, а в бъдеще и на ЗАЗ-965.