В наши дни дори осемцилиндровите двигатели вече са екзотика в Европа, и постоянно расте броят на новите модели, които имат само три цилиндъра под капака. Но в ерата на Евро 6d и Eвро 7 едно чудовище от миналото е все още живо, макар и в последните си дни: митичният W12.
Първият - и последен - опит да се използва W12 във Формула 1 принадлежи на италианския тим на Life за сезон 1990. Тогава болидът с този мотор бе най-маломощният, но за сметка на това най-тежкият в шампионата. Life участва в 14 състезания, но нито веднъж не преодоля квалификациите
Днес свързваме този агрегат преди всичко с Bentley и с някои други модели на компанията-майка Volkswagen. Но истината е, че конфигурацията с три комплекта от по четири цилиндъра съществува от над едно столетие. Първоначално е родена за нуждите на авиацията, но с течение на времето се появява и на земята - в драгстери, опитващи се да чупят рекорди за скорост, в 24-те часа на Льо Ман и дори (не твърде успешно) във Формула 1.
Няма съмнение обаче, че най-успешният W12 е именно създаденият от Volkswagen, по идея на покойния перфекционист Фердинанд Пиех. За да сме честни, той не е точно класически W12 - на практика е по-близо до V12, защото представлява два слепени VR6, само с два разпределителни вала.
Последно ура за един от най-необичайните двигатели в последния четвърт век: W12 във варианта му от Bentley Batur
Но тази конструкция има две предимства пред класическия V12 - първо, по-компактна е като размери, особено на дължина, и второ, е още по-балансирана и гладко работеща. След 23 години в употреба можем спокойно да добавим, че е и много надеждна. Ето и най-интересните автомобили, ползвали този необикновен двигател.
Най-интересните коли с W12 двигател (ГАЛЕРИЯ):
Трябваше обаче да минат още цели шест години преди следващата стъпка - още един концептуален модел, наречен VW Synchro, в който W12 бе комбиниран с изцяло нова система за задвижване на четирите колела. След още няколко години дойде и VW Nardo - прототип на първата суперкола на германската марка, която вече имаше напълно завършен W12 с туин турбо (и дизайн от самия Джорджето Джуджаро).
За жалост тази кола така и не стигна до серийно производство, пожертвана за сметка на Bugatti Veyron. Но поне изпълни другата си цел - подобри всички скоростни рекорди на пистата "Нардо", като измина 7740.5 километра със средна скорост 322.89 км/ч.