Всичко започва още в дните на подготвителна работа за пускането на „гърбавия“ Запорожец ЗАЗ-965 в масово производство. През 1958 г. Централният научно-изследователски автомобилен и автомоторен институт (НАМИ) в Москва, съвместно с Ирбитския мотоциклетен завод, разработва превозно средство с висока проходимост, наречено „Искра“. Това е малък съветски SUV на основата на ЗАЗ-965.
Експерименталният мини камион, наричан и „квадрат“, е оборудван с пълно задвижване и може да преодолява трудни препятствия. Трябва да се отличава с повишена проходимост и има индекс НАМИ-049. При тестове се оказва, че "Искра" лесно се справя с всички видове почви, само блато и сняг с дълбочина 20-25 см могат да спрат тази кола.
НАМИ разработва Spark специално за работа в селските райони и по отношение на проходимостта машината с просвет 30 см не отстъпва на Москвич-410 (на снимката по-долу) и ГАЗ-69. Но редица компоненти и части са оценени като незадоволителни за НАМИ-049.
Извън пътя малкото тегло на автомобила от само 750 кг, благодарение на каросерията от метал и пластмаса, помага много. Толкова ниско тегло, заедно с двигател с мощност от 26 к.с., правят възможна максимална скорост 80 км/ч, докато разходът на гориво е 6,7-7,1 л на 100 км. Товароносимостта е 300 кг, или четирима пътници. Конструкторите се гордеели, че дори и Spark да заседне, „двама души могат да го извадят“ и от безнадеждна позиция.
Трансмисията е подобна на тази, използвана във военния австро-унгарски Steyr-Puch, пуснат на пазара през 1959 г., като включва постоянно задвижване на предните и задните колела с възможност за заключване на диференциали.
Скоростната кутия за НАМИ-049 е почти същата като стандартната от ЗАЗ-965, но за да се улесни движението върху пясък и сняг, е въведена допълнителна предавка. За да се спести гориво, е възможно да се изключи задната ос, докато колата се движи по висококачествена пътна настилка. Гумите са безкамерни с ниско налягане. За разлика от своя предшественик ЗАЗ-965, НАМИ-049 получава предно монтиран двигател, което прави възможно повишаването на височината на товарната зона. Самият двигател също претърпява усъвършенстване и работният му обем е 887 куб. см, а мощността е увеличена до 26 к.с.
След като експерименталният образец преминава тестове, е предаден на украинския Запорожки автомобилостроителен завод, където допълнително се подобрява колата и е финализирана. Планирано е моделът да се произвежда в няколко варианта, но така и не е пуснат в серийно производство. NAMI-049, както и неговата модифицирана версия НАМИ-049A Ogonyok (Целина), остават само прототипи.
За разлика от своя предшественик, Целина има, макар и не голямо, но все пак пълноценно товарно отделение с малко междуосие от 1800 мм, дължината на товарно-пътническото отделение е 2050 мм, а ширината - 1400 мм.
Още на етапа на проектиране на конструкцията на автомобила се предполага, че в бъдеще може да се използва в различни варианти. Замислени са много приложения, но всичко остава само на хартия и колата не получава по-нататъшно развитие.
И двата прототипа обаче не са напълно безполезни, защото някои от техните решения са използвани след това в разработването на ЗАЗ-969 (на снимката горе), наричан още ЛуАЗ-969. Това е първото превозно средство в бившия СССР с предно задвижване.