В историята има безброй дизайнерски и технологични постижения, които са променили и революционизирали автомобилната индустрия. Ако се погледне историята на превозните средства, Chrysler не е от лидерите, но има своето заслужено място.
През 30-те години компанията има и фантастичния Chrysler Airflow, но когато не оправдава високите очаквания, марката се съсредоточава най-вече върху доказан стил и механика, които работят страхотно. И тогава, малко преди да избухне Втората световна война, Chrysler шокира обществеността с концепцията Thunderbolt (в превод мълния).
Каросерията е направена от алуминий, а покривът е електрически управлявана, прибираща се твърда конструкция. Chrysler рекламира Thunderbolt и неговия спътник - Newport Phaeton, като „Автомобили на бъдещето“. Със своята аеродинамична обвивка на каросерията, скрити фарове, затворени колела и прибиращ се метален покрив от една част, сензационният Thunderbolt предава посланието, че утрешните Chrysler ще оставят по-прозаичните съперници в прахта.
След провала с гореспоменатия Airflow, компанията се фокусира основно върху конвенционалните модели и с времето забеляза, че изостава значително от General Motors и Ford. Великият Харли Ърл основава първото дизайнерско студио в света на автомобилите, докато работи за General Motors, а крайният резултат е първият в света концептуален автомобил Buick Y-Job, който дебютира през 1938 г.
Докато много еднократни автомобили по поръчка са били правени преди това, Buick Y-job е първата кола, създадена от масов производител с единствената цел да определи реакцията на обществеността към новите дизайнерски идеи. Дори Хенри Форд позволява на сина си Едсел да експериментира със стил в премиум дивизията на Lincoln. Chrysler има по-малко късмет, но все пак е в партньорства с независимия LeBaron - американска компания за каросерии, която се занимава с по-скъпите модели на марката Imperial, така че се радва на добра репутация.
Млад дизайнер на име Алекс Тремулис работи за LeBaron и веднъж показва чертежи за футуристична кола на своя шеф Ралф Робъртс. Последният се свързва с ръководителите на Chrysler и им показва скиците, а те не крият ентусиазма си и смятат, че подобен прототип би бил идеален в една стилова война срещу General Motors и Ford.
Тремулис предлага Thunderbolt и Newport Phaeton да бъдат популяризирани като „нови етапи в дизайна на Chrysler Airflow“, намеквайки, че без Chrysler Airflow от 1934 г. стилът на Chrysler може да не е еволюирал до момента.
Тялото на Тhunderbolt е направено с аеродинамични линии с голяма гърбица на предния капак. По-късно тестване показва, че прорязва въздуха по-добре от споменатия по-рано Airflow. Интересно е, че Thunderbolt изобщо не е имал радиаторна решетка, която е обичайна за автомобилите от споменатия период, а въздухът се подава към двигателя през два отвора, разположени под предната броня. Също така трябва да се обърне внимание на липсата на дръжки на вратите и скритите фарове.
Тези подробности не са нови тогава и са характерни за марката Kord няколко години по-рано, но самата идея изглежда много привлекателна. Това, което прави Thunderbolt известен обаче, е неговият метален покрив, който се спуска изцяло в багажника с натискането на един бутон. Peugeot 401D Eclipse има подобна опция десетилетие по-рано, но се смята, че американците не са повлияни от този факт.
Колата има само един ред в кабината, достатъчна за трима възрастни. Шасито е взето от Crown Imperial от 1940 г. Двигателят Spitfire с двукамерни карбуратори е с работен обем 5,3 л, 8-цилиндров с мощност 143 к.с. и въртящ момент от 346 Нм, работи с 3-степенен автоматик.
Модерната форма е наистина футуристична в сравнение с помпозните перки, характерни за 50-те години в САЩ. За времето си електро-хидравличните врати (без дръжки – отварят се с бутон), eлектрическите стъкла и скриващите се фарове са били последен писък на техниката. Интериорът е особено изискан с кожена тапицерия и специално изработено алуминиево табло.
LeBaron работи извънредно и до 1940 г. успява да завърши първата концепция, която прави дебют на автомобилното изложение в Ню Йорк, а по-късно ще бъдат създадени още четири екземпляра. Всеки от тях е боядисан в специален цвят, а от петте са оцелели четири.
Синьо-зелената сола на снимките е напълно функционална. Сменя няколко собственика, като през 2011 г. купувач плаща 935 000 долара. Може би най-големият момент на слава идва, когато Харли Ърл я хвали, като каза, че това е най-красивата кола, която някога е виждал, което е голяма чест за човек, който се смята за най-великият дизайнер на Америка.
Още снимки - вижте в галерията: