Това е Mitsubishi Pajero Junior Flying Pug и e твърде вероятно никога да не сте чували за него, защото е твърде рядка версия. Прилича много на лондонско черно такси, но не е.
През 1995 г. Mitsubishi Motors създава Pajero с префикс Junior и се продава до юни 1998-а само в Япония. Смята се за добра кола, но продажбите са много по-ниски от очакваното. Тогава компанията решава да повиши търсенето, като пусне няколко ограничени издания - McTwist, Lynx и Flying Pug.
В средата на 90-те години в Япония набира скорост така нареченият „английски ретро стил“. Много производители на автомобили в Страната на изгряващото слънце добавят към гамата си специални версии, стилизирани като „ретро“.
И през 1998 г. на пазара излиза Mitsubishi Pajero Junior Flying Pug в ретро стил, базиран на компактния SUV Pajero Junior с две врати, който пък е по-големият вариант на Pajero Mini. Амбициозната рекламна кампания на Mitsubishi за Flying Pug лансира автомобила като такъв, който „притежава класическия външен вид на лондонско такси“.
И специалната версия получава разширения на калниците в стила на лондонските таксита, радиаторна решетка ала Mercedes-Benz от 30-те години и специални колела с много спици. Задната част е почти непроменена, с изключение на новите стопове. Тези, които са проектирали колата, смятат, че ретро стил на предницата ще бъде достатъчен за успех.
В крайна сметка обаче Mitsubishi Pajero Junior Flying Pug така и не успява да повиши търсенето на базовия модел и е спрян още през същата година, което си е провал отвсякъде. А и автомобилната преса силно критикува автомобила, като го нарича дори грозен. Заменен е с Mitsubishi Pajero iO, известен в Европа като Pinin.
Първоначалните планове предвиждат да бъдат произведени 1000 броя, но се смята, че са сглобени само 139 Flying Pug. Един от тях се продава сега в Олдсмар, Флорида. Внесен е в САЩ през декември 2022 г. и има пробег от 236 000 км.
Този конкретен „летящ мопс“, въпреки годините си и навъртените километри, през последния четвърт век, изглежда добре поддържан и в добро състояние. Екстериорът е предимно в тъмен нюанс на бордо, докато калниците са боядисани в черно.
Масивната хромирана предна решетка без съмнение е най-забележителният елемент от дизайна на автомобила, но предната и задната хромирана броня също привличат вниманието.
Интериорът изобщо не претърпява никакви промени и е обичайният скучен пластмасов интериор на японска кола от средата на 90-те години. Но предишен собственик е монтирал нов сензорен екран. Изобилие от дървени акценти също се намират по арматурното табло и около скоростния лост.
Този малък офроудър е оборудван с 1094-кубиков, 4-цилиндров бензинов двигател с мощност 80 к.с. Работи с 3-степенна автоматична скоростна кутия и задвижване на четирите колела, което е опция, базовото е задно. Максималната скорост е 135 км/ч.
Още снимки - вижте в галерията: