Volkswagen Tiguan е първият компактен кросоувър в моделната линия на германския концерн. На пазара за употребявани автомобили вече има огромен брой предложения, като разнообразието от задвижвания е голяма. Експерти обаче предупреждават, че кандидат-купувачите трябва да бъдат много внимателни, тъй като може да се сблъскат с някои неприятни изненади.
Именно голямата гама от задвижващи системи, ергономията и приятният интериор са сочени като силните страни на Tiguan. В същото време обаче той има и някои слабости. Боята по каросерията, например, не е от най-качествените и започва да пада. Защитата срещу ръжда, особено на долния ръб на вратата на багажника, също не е надеждна.
Разхлабени с времето пластмасови подложки изтриват боята до метал, а хромът потъмнява и се отлепва. Трябва да се обърне внимание и на светлините на задния регистрационен номер - заради корозия на окабеляването те може да са изгорели.
Доста често срещаният 1,4-литров бензинов двигател от серията EA111 може да изкара 250 000 км без основен ремонт. Задължително обаче веригата му трябва да се смени още на 70 000 км - в противен случай тя ще се износи и ще прескочи зъбите на задвижващите зъбни колела. В резултат на това клапаните и буталата се срещат, което означава скъп ремонт.
Моторът със същия обем от серията EA211 е по-малко „крехък“, тъй като има ремък. Въпреки това вътрешния байпасен клапан в системата за налягане може да задръсти, а буталните пръстени се увреждат при използване на некачествено масло. Освен това, горивните инжектори на буквално всички двигатели Tiguan са чувствителни към качеството на горивото, така че спестяването от него е лоша идея.
Седемстепенната роботизирана скоростна кутия с двоен съединител на DQ200 има лоша репутация. При нея придърпванията при превключване на предавките са често срещано явление. Твърди се, че при внимателна работа кутията може да издържи 120 000 км пробег. Но движението в задръствания в мегаполисите, в които Tiguan често се използва, бързо износва частите на трансмисията и се налага те да бъдат заменени.
Системата за задвижване на всички колела като цяло е надеждна, но има и някои недостатъци. И така, съединителят Haldex от четвърто поколение може да работи дълго време, само ако маслото в него се сменя на 60 000 км - в противен случай електрическата бустерна помпа се счупи. Освен това, след 70 000 км, външният лагер на кардановия вал трябва да бъде подменен.
Като цяло окачването е здраво, но и то си има някои проблеми. Задните сайлент-блокове бързо се износват, а втулките на стабилизатора изискват специално внимание след 70 000 км пробег.