Лек (по-малко от един тон), 4-метровият Austin Rover Maestro беше известен като доста хубав хечбек от среден клас, който оцеля след кризата на британската автомобилна индустрия от 80-те години и се продаваше почти две десетилетия. Тази кола се правеше и у нас. Заводът е открит официално на 8 септември 1995 година от президента Желю Желев.
Иначе производството на Maestro стартира през ноември 1982 г., а официалното представяне се състоя през март 1983 г. Той се задвижва от редови бензинови двигатели (65, 69, 82 к.с.) с избор на транзисторно запалване и проста електроника. "Най-горещата" версия с карбуратор Weber 40 DCNF развива 103 конски сили, които се предават на колелата чрез петстепенна механична трансмисия, закупена от Volkswagen.
Шасито има междуосие от 2 515 мм. Стабилизираща щанга има само отпред, спирални пружини и телескопични амортисьори - на двете оси. Спирачната система е базирана на комбинация от дискове и барабани, а резервоарът за гориво побира 54 литра бензин.
Габаритните размери са откровено скромни: 4.04 x 1.68 x 1.42 метра. Компактната кола тежи само 875-985 кг. Но има практична задна врата, която достига до бронята. Багажното отделение може да бъде увеличено от стандартните 320 литра до по-интересните 1 100 литра чрез асиметрично разделяне на задните седалки. Предните предпазни колани могат да се регулират на височина.
Британските автомобилни медии хвалят не само вътрешното пространство на Maestro, но и управлението му в сравнение с тогавашните му конкуренти. Отбелязано е, че по отношение на комфорта тази кола е сравнима дори с Ford Sierra, която принадлежи към по-висок клас.
Началото на кариерата на Maestro е впечатляващо - например през 1983 г. производството достига 101 хиляди автомобила, а продажбите само във Великобритания достигат 65 хиляди, така че никой не е изненадан, че колата влиза в ТОП 10 на най-продаваните автомобили на вътрешния пазар. През 1984 г. успехът се повтаря - британците купуват повече от 83 хиляди Maestro. Въпреки това, много скоро производителят започва да изпитва проблеми с качеството и надеждността - собствениците периодично се оплакват от захранващата система.
В отговор са разработени по-модерни устройства от серия S с електронно запалване, които се появяват през юли 1984 г. Те са с мощност 86 к.с. и 132 Нм въртящ момент. Най-евтиното изпълнение с 1.3-литров двигател е оборудвано с предни облегалки за глава, огледало за обратно виждане и радио. Модификацията 1.6 HLS с 3AKPP предлага и касетофон.
Maestro от 1985 г. може да се похвали с подобрено шаси, вентилирани дискови спирачки, тонирани стъкла, централно заключване и кожен волан. В колите от конфигурацията HLS се появяват електрически предни прозорци, велурени тапицерии и доста други екстри. Най-евтината (базова) версия 1.3 най-накрая получава сгъваеми предни седалки, отделения за съхранение на вратите, часовник и ключалка на капачката на резервоара.
Модернизация и смяна на емблеми
Оригиналното арматурно табло е заменено през февруари 1986 г. с прибори от Montega. Първото получава много критики за своята крехкост, податливост на повреди и различни скърцащи и тракащи звуци, които редовно издава. В допълнение към лекия рестайлинг (брони, радиаторна решетка), има още едно попълване на оборудването: евтината версия получава чистачка на задното стъкло, кори на вратите от туид, както и подобрена стерео система. И накрая, появява се 2-литров дизел Perkins Prima Aka Austin Rover MDI с 63 конски сили с директно впръскване, но все още без турбокомпресор.
През същата 1986 г. групата Austin Rover постепенно престава да съществува, историческата марка Austin е закрита. Rover, MG, Mini и Land Rover остават в новосъздадената Rover Group. През 1988 г. групата е придобита от British Aerospace. За обикновените Maestro промяната означава други емблеми на капака, отзад и волана. В същото време колите никога не са били официално представяни под марката Rover.
През 90-те години под капака на Maestro се появява 2-литровият дизелов двигател Prima на Perkins. Той обаче е тежък и шумен. Инженерите се опитват да решат проблема с помощта на турбо версия на същия агрегат. Производителността и скоростта веднага се подобряват, но шумът, уви, остава. Turbo Maestro се продава на почти същата цена като Peugeot 205 с атмосферно пълнене. Британците, между другото, бяха вторите в света след Fiat, които въведоха турбодизел в масово произвеждан лек автомобил, дори изпреварват Volkswagen с неговия прочут TDI.
Производството на модела обаче продължава да намалява - до 7000 броя. през 1993 г. и 4000 бр. през 1994 г., до голяма степен защото е пуснат по-модерния Rover 600, преработен и модифициран от пето поколение Honda Accord. Старомодният вече Maestro се прави в бившата фабрика на Oxford Morris до декември 1994 г. Така са произведени общо 605 411 автомобила.
Солидно наддаване, губят се следи
Скоро Rover Group се оказва под крилото на BMW и, разбира се, пред остарелия Maestro не се разкриват най-розовите перспективи. Негов непряк наследник беше красивият Rover 200 Series R3/RF, представен в края на 1995 г. Именно тогава е направен опит тези коли да се правят в България - във Варна, но и у нас нещата не потръгват.
BMW буквално съсипва марката Rover и през март 2000 г. германците започват да разпродават отделни подразделения, запазвайки само Mini/Land Rover, преместени от Ford към Jaguar, и двете сега собственост на индийската Tata. Rover и MG стават собственост на консорциума Phoenix, но новата компания се разпада през април 2005 г. MG скоро е поето от китайската SAIC (2007 г.), така че всичко отива в ръцете на китайците, включително марките Austin, Morris, Vanden Plas и Wolseley.
Както вече споменахме, през юли 1995 г. Maestro започва да се сглобява в България, но проектът не продължава дълго - до април 1996 г. От колите у нас са сглобени около 2 200 автомобила, но няма интерес към тях - нито от държавата, нито от потребителите. Голяма част от автомобилите са изнесени – 550 бройки отиват в Уругвай, 400 в Аржентина и 200 в Македония. 550 от тях се връщат в Обединеното кралство.