Ръчните скорости осигуряват контрол и спортно усещане. Само че, с ръка на сърцето, колко са случаите в годината, когато имаме възможност да караме спортно? А в ежедневния градски трафик автоматикът е подчертано по-удобен. Единственият проблем е, че автоматичните трансмисии са по-скъпи, по-сложни и съответно - по-чупливи от простите ръчни. Докато една ръчна трансмисия може да изкара и целия живот на автомобила, автоматикът си има определен живот - което повишава рисковете за купувачите втора ръка.
Как да разпознаете кой автоматик е надежден? За жалост сигурен метод няма, защото почти всичко зависи от качеството на обслужване и от шофьорските навици на предишния собственик. "Обслужване" в случая означава преди всичко редовна подмяна на маслото на кутията. Шофьорите, чиито автоматици живеят дълго, са онеци, които избягват резките ускорения и честите прегравяния.
И все пак има няколко основни препоръки, от които можете да тръгнете. Първо, класическите хидротрансформаторни автоматици като цяло са по-надеждни и от безстепенните вариатори (CVT), и от толкова модерните напоследък роботизирани кутии с двоен съединител. Второ, има някои модели, които са доказали с годините, че кутията им спокойно издържа 300,000 и повече километра - тоест има голяма вероятност да служи вярно и на втория собственик.
Пет автомобила с издръжливи автоматици (ГАЛЕРИЯ):
Кутията няма никакви уязвими места, стига да й се подменя маслото на всеки 80,000 км. Това важи за нормална експлоатация, разбира се. При редовен тежък офроуд хидротрансформаторът и соленоидите ще си заминат още след 80-100 хиляди километра. Охладането на кутията е отлично проектирано и случаите на прегряване са много редки. При добро отношение този автоматик ще ви се отплати с 350,000 километра безпроблемен пробег. А при по-малките двигатели не е изключено да направи и половин милион.