За да успее един отбор да покори връх Олимп в автомобилните спортове - Формула 1, трябва много фактори да съвпаднат. Необходим е голям бюджет, добра база, най-способните инженери и най-бързите пилоти. Дори и това обаче не гарантира победи на пистата, като в историята има редица такива примери.
Два от водещите автомобилни производители в света – Toyota и BMW, се провалиха в „Кралските гонки“, което трябва да служи като „сигнална лампа“ за Audi и Porsche. Двата германски производителя имат амбициите да влязат в най-елитния автомобилен спорт, като го правят с идеята не само да се състезават, но и да печелят.
Може би най-амбициозният проект в историята на Формула 1, който завърши с провал. Японците решиха да последват примера на Ferrari, като създадат отбор от нулата и сами си направят не само шасито, но и двигателя със скоростната кутия. Базата на Toyota Team Europe беше разширена и бяха привлечени голям брой много опитни инженери от други отбори от Формула 1. Основният спонсор беше японски – Panasonic, но в тима така и не решиха да поканят свой сънародник за пилот.
Изборът за състезатели падна върху Мика Сало, който през 1999 г. замени контузения Михаел Шумахер във Ferrari, а Алън Макниш – шотландец, който през 1998 г., спечели маратона „24 часа на Льо Ман”. Болидът Toyota TF101 беше тестван повече от година, така че неговият наследник TF102, се оказа надежден. Скоростта обаче беше много ниска и през първия сезон пилотите спечелиха общо 2 точки.
Дебютът на Toyota беше планиран за 2001 г., но се наложи отлагане, тъй като Международната федерация (FIA) постанови, че отборите от Формула 1 могат да използват само 3,0-литров V10 двигател. Това струваше допълнителни средства на японците, а новият мотор беше тестван цяла година, като Сало и Макниш навъртяха повече от 20 000 км на различни писти. Стартът на първенството беше успешен, като Toyota спечели точки още в първото си състезание през 2002 г., а двигателят RVX се оказа здрав и надежден, което предизвика интерес от други отбори и три от тях – Jordan, Spyker и Williams, го получиха.
В Toyota обаче не отчетоха факта, че във Формула 1 темпото е бързо не само на пистата, но и извън нея. Автомобилът трябва да бъде развиван непрекъснато и се изисква светкавично решение на всеки проблем. Тимът обаче нямаше никаква независимост, тъй като цялото управление беше централизирано от Япония.
Смяната на пилотите също не помогна, като след първите сезон Сало и Макниш бяха заменени от Оливие Панис и Кристиано да Мата. По-късно техните места заеха Ярно Трули и Ралф Шумахер, но и това не помогна. Най-добрият сезон на Toyota беше шампионатът през 2005 г., когато японците завършиха четвърти в шампионата на конструкторите, като спечелиха два полпозишъна, а пилотите им се качиха общо 5 пъти на подиума. Това обаче се дължеше най-вече на неуспехите на техните съперници.
Амбициите на Toyota бяха засегнати и от финансовата криза от 2008 г., в резултат на която японската марка трябваше да се сбогува с Формула 1. По неофициална информация, цялата авантюра е струвала на производителя близо 3 млрд евро, като за тази сума не беше спечелена дори една победа на пистата.
Що се отнася до BMW, там финансовите загуби не са толкова големи, но това едва ли е повод за гордост. Баварската марка от дълго време е свързана с автомобилните спортове, но Формула 1 оставаше някак си встрани. BMW се ограничаваше с доставка на двигатели за различни отбори и едва през 80-те години започна да участва по-активно в световния шампионат.
По това време инженерите на марката създават четирицилиндровият 1,5-литров двигател M12, който е по-малък от V6 моторите на Ferrari и Renault и има една турбина, което намалява топлинното натоварване. Това позволява поставянето на по-малки радиатори и подобрява аеродинамиката на болида. Така още в третата година на сътрудничество с тима на Brabham бразилецът Нелсън Пикет печели световната титла.
До края на 80-те години двигателят BMW M12/M13 продължава да се използва от отборите на Brabham, Ligier и Arrows, но те и всички останали са направо смачкани от McLaren с мотор TAG/Porsche и Williams с Honda.
Завръщането на BMW в шампионата става факт едва през 2000 г., когато компанията започва да доставя двигатели на Williams. Те се оказват успешни - надеждни и мощни, но точно тогава тандемът Ferrari и Михаел Шумахер доминира тотално. В първите два сезона на BMW Williams F1 Team завършва на трето място, а през 2003 г. Хуан-Пабло Монтоя води битка за световната титла, но в крайна сметка отстъпва на Шумахер.
Сътрудничеството с Williams не донася победа на BMW в шампионата и през 2005 г. и германците купуват отбора на Sauber. Новият тим BMW Sauber F1 обаче спечели само едно състезание - Робърт Кубица триумфира в Гран при на Канада през 2008 г. В три поредни сезона тимът завършва в първата тройка, но през 2009 г. колата е неуспешна, като Ник Хайдфелд и Робърт Кубица само веднъж се качват на подиума. Това кара през лятото на 2009 г. шефът на BMW обяви оттеглянето от Формула 1.