В една вече позабравена комедия героят-готвач казваше така: "Трите тайни на френската кухня ли? Масло, масло и масло". По една случайност това са и трите тайни за благополучното ползване на един от най-популярните употребявани автомобили на българския пазар: BMW Серия 3. И по-точно поколението между 2004 и 2013 година, означавано като Е90 (и също Е91 за комби версията, Е92 за купето и Е93 за кабриолета).
Като казваме "най-популярните", изобщо не преувеличаваме: според статистиката на МВР само за първите 11 месеца на 2020 у нас са регистрирани 4466 "тройки" - което ги прави петият най-търсен от българите модел (след VW Golf и Passat, Mercedes C-class и Audi A4). А от тези 4466 автомобила едва 116 са на възраст под 6 месеца. Огромната част - над половината - се пада именно на генерацията Е90.
BMW прави леки автомобили вече 93 години и за този период никога не се е славела с особената надеждност на машините си. Почитателите на марката добре го знаят: те са я избрали не заради необикновената издръжливост, а заради удоволствието и динамиката. Е90 не прави изключение: това е един от най-забавните автомобили от своето поколение. За щастие не е и от най-чупливите: в класации като тези на TUV обикновено е някъде към средата. Рисковете обаче нарастват при определени модификации и в зависимост от поддръжката. Затова нека видим какво могат да очакват новите собственици от подобна кола и за какво да внимават при избора.
BMW Серия 3 Е90: какво трябва да знаете (ГАЛЕРИЯ):
Изобилието от "тройки" Е90 в българските автокъщи е огромно. Офертите се простират от 3700-3800 лева за ранни образци 320i и 320d с десен волан, до близо 20 000 лева за 335d с М-пакет от 2009 (след фейслифта). Средната цена е около 7500 лева.
В Германия почти не може да се намери Е90 за под 4000 евро, и масово се предлагат машини за по 15-18 хиляди евро. Средната цена на модела в Mobile.de е 7800 евро.
Фактът, че средната цена в Германия е двойно по-висока от тази у нас, може само да ви подскаже какво представлява по-голямата част от т. нар. "нов внос" - или фирмени автомобили с по няколкостотин хиляди км пробег (на километража, естествено, пише нещо от типа на 116 000), или тотални щети, отписани от западноевропейските застрахователи и възстановени у нас в гаражни условия.