В предната част ви разказахме за началото на състезателната кариера на Тацио Нуволари и неговите първи победи. Освен много триумфи, до 1932 г. Нуволари е преминал през доста трудности, но именно тази година се оказва най-добрата в кариерата му. Зад волана на Alfa Romeo, през април Нуволари печели състезанието в Монте Карло, през май печели второто си и последно Targa Florio, през юни печели купата на Италия, а през юли печели купата на Франция.
През следващата 1933 г., Нуволари продължава да жъне победа след победа, но най-важен от тази година е триумфът му в 24-те часа на Le Mans зад волана на Алфа Ромео за фирмения отбор - оглавяван по това време не от друг, а от Енцо Ферари. Скоро след това обаче Енцо проявява своя типичен темперамент и след голям спор, Нуволари напуска отбора на Алфа Ромео с думите, че му трябва по-разностранно развит автомобил.
Нуволари отново купува кола на старо, в този случай Maserati, и в същата година печели три състезания с нея, доказвайки умението си да избира правилни състезателни коли. В началото на 1934 г. Нуволари претърпява катастрофа, при която сериозно е наранен кракът му, но отново изумява и лекари, и публика, като само месец по-късно се връща зад волана и печели нови две състезания.
Когато Нуволари отново остава без ресурси, за да се състезава самостоятелно, предлага на Alfa Romeo да го вземат обратно. Ферари е твърдо против, но получава лична телеграма от диктатора Бенито Мусолини, който го задължава да назначи Нуволари. Този PR ход се дължи на огромната слава на Нуволари в северна Италия: Мусолини иска да се хареса на многобройните му фенове.
След като се завръща в Alfa Romeo през 1935 г. Нуволари печели още осем състезания, като най-интересна е победата в Германия. Там неговата Alfa Romeo с 265 к.с. печели срещу драстично по-мощните германски конкуренти (болидите на Mercedes развиват 430 к.с., тези на Auto Union - по 375 к.с.). По-късно през годината, въпреки поредната катастрофа и поредната фрактура, този път на гръбначен прешлен, Тацио печели и първото си състезание в САЩ.
През 1938 г. Нуволари преминава в отбора на Auto Union, след като най-добрият пилот на германския отбор, Бернд Розeмайер, загива при опит за подобряване на рекорд за максимална скорост. С помощта на майсторското шофиране на Нуволари, Auto Union печели в Италия, както и в Англия, където е и последното състезание преди началото на Втората световна война. В чест именно на този успех, много години по-късно Audi наричат на негово име концепцията, която после прераства в модела A5.
След края на втората световна война Нуволари се завръща на състезателните трасета, но редица семейни трагедии намаляват участията му. Все пак през 1946 г. Нуволари печели купата на Франция, а през 1948, вече 56-годишен, той участва с Ферари в Mille Miglia, където уверено води, но е принуден да прекрати участие, защото седалката му се разглобява под него.
Само пет години по-късно, през 1953, Тацио Нуволари умира от сърдечен удар в дома си в Мантуа. Но легендата остава. Днес ни е трудно да преценим качествата му - оцелелите кадри от състезанията са откъслечни и с посредствено качество. Но всички, които са го виждали наживо, го сочат за най-големия пилот изобщо. А най-голямата похвала идва от устата на един пословично пестелив на похвали човек: Фердинанд Порше. Тацио Нуволари, казваше Порше, е "най-великият пилот на миналото, настоящето и бъдещето". Тацио Нуволари: как се роди легендата - част II (ГАЛЕРИЯ):