В началото на ХХ век е имало сериозна конкуренция между различните методи за задвижване на автомобила - с бензин, парен двигател или електричество. Така, през 1907 година, компанията Anderson Electric Car Company стартира производството на електромобила Detroit Electric, който се оказва доста успешен.
Ранните коли с ДВГ били доста трудни за използване, като една от най-неприятните страни било използването на ръчна манивела, за да се стартира двигателят (стартерът е изобретен от Чарлс Кетъринг и въведен от Cadillac едва през 1912) . Те също така имали течове на масло, харчели много гориво, изисквали честа поддръжка и редовно се повреждали.
В сравнение с бензиновите машини, електрическите коли били много по-лесни за употреба, тъй като не изисквали досадното въртене на манивела, не им трябвал бензин и човек можел да ги зарежда у дома. Освен това се нуждаели от доста по-малка поддръжка и били доста надеждни. Разбира се, обратната страна на монетата били по-малкият пробег и многото часове, които трябва да прекарат на контакта. Звучи ли ви познато?
Заради силните си страни, много автомобили Detroit Electric били купувани за транспорт в градска среда. Били особено популярни сред жените (заради липсата на изискващата сила манивела), лекарите и всички други, които искали надежден транспорт за кратки разстояния. Особено популярни станали автомобилите на Anderson Electric Car Company (прекръстена по-късно на The Detroit Electric Car Company) по времето на Първата световна война. Тогава имало ограничения в продажбите на бензин, но нямало такива за използването на електричество.
Много известни личности притежавали машина Detroit Electric. Сред тях се открояват имената на Томас Едисон, Джон Рокфелер, Лизи Бордън, Мами Айзенхауър и дори съпругата на Хенри Форд Клара. В анимационните филми на Дисни, колата също се появявала като любима на даден герой. Интересното е, че припознаването на електромобилите от известни личности в зората на XX век, се повтаря 100 години по-късно, когато почти не остана някое голямо име, което да не притежава Tesla.
За задвижването на Detroit Electric се грижел един електромотор, подпомаган от пакет оловни батерии. Срещу солидното доплащане от 600 долара, между 1911 и 1961 година, колата можела да бъде оборудвана и с никел-стоманени батерии от Едисон. Пробегът с едно зареждане бил около 130 километра, макар по време на тестове да били постигнати немислимите 340 км с едно зареждане.
Максималната скорост на електромобила била едва 32 км/ч, но това било адекватно за ограниченията в градовете. За сравнение, Ford Model T от нова време вдигал между 64 и 72 км/ч и имал пробег от 240 километра с 38-литровия си резервоар за бензин.
В годините на производство се продавали различни версии на машината - от купета, до товарни. Detroit Electric, между другото, бил и първият автомобил, който започнал да използва извито челно стъкло - доста скъпо, но подобряващо аеродинамиката и комфорта занимание.
За периода от 1907 до 1939 година били продадени над 13 000 електромобила, като в най-силните времена производителят лансирал между 1000 и 2000 бройки годишно. През 20-те години на миналия век, продажбите спаднали драстично, тъй като бензиновите модели се развили доста. Компанията закрепила положението, до краха на борсовия пазар през 1929 г.
Тогава, било подадено заявление за банкрут, но се намерил нов собственик и производството продължило още едно десетилетие, макар и в доста по-ограничен тираж и предимно по специални заявки. Така, последният Detroit Electric бил доставен на 22 февруари 1939 година.
През 2016 година бе направен опит за възраждане на марката, с лансирането на спортния електромобил Detroit Electric SP.01. Това бе дело на бившия шеф на Lotus Албът Лем, който, подобно на първия Tesla Roadster, използва за база Lotus Elise. Производството, обаче, се осъществява в Англия и нито една кола не е достигнала до родния град (и никъде другаде) отвъд Океана.
Разгледайте още снимки на Detroit Electric в галерията: