Iso Grifo е забравен от мнозина италиански спортен модел с американско сърце. Зад автомобила стоят много сериозни специалисти от автомобилната индустрия, които искали да направят достоен конкурент на машини от ранга на Ferrari и Maserati. И успели да се справят, преди нефтената криза през 1973 година да "убие" колите с големи двигатели и красавицата да изпадне в забвение.
Името "Grifo" означава грифон - митично създание с тяло на лъв и глава на орел. Екипът зад разработването на модела определено се състоял от лъвове и орли на италианската автоиндустрия: дизайнът е на Джорджето Джуджаро, инженерингът е на легендарния създател на Ferrari 250 GTO Джото Бизарини, а с производството се заел Нучо Бертоне и компанията му Carrozzeria Bertone.
Идеята за модела била на Ренцо Риволта - находчив бизнесмен, който също е дал много на автомобилния свят. Компанията му стартирала след Втората световна война като производител на хладилници, климатици и отоплителни уреди под името Iso Thermos. Но станала популярна със създаването на мини автомобила Iso Isetta - един от най-известните модели в света по онова време.
Търсенето на Isetta било толкова огромно, че италианците не смогвали да отговорят на нуждите на пазара. Затова Риволта продал лиценза на BMW и други фирми, а със спечелените средства решил да се захване с отдавна мечтан проект - свой собствен уникален GT автомобил, който да се "опъне" на Ferrari and Maserati.
Ренцо бил доста проницателен бизнесмен и знаел, че няма да има достатъчно пари, за да разработи собствен двигател и трансмисия, затова направил логичен и умен избор - спрял се на мощните и надеждни V8 мотори на Corvette и ги комбинирал със здрава 4-степенна скоростна кутия Borg-Warner. Макар американските "осмаци" несъмнено да били по-маломощни и не толкова изпипани като V12 агрегатите на Ferrari, те били почти неубиваеми и много лесни и евтини за поддръжка. Звукът им бил превъзходен, работели добре, лесно се поправяли, а частите били евтини и се намирали лесно и бързо.
Както подсказва името, версията била снабдена със 7-литров мотор Chevrolet L71 big-block. V8 агрегатът бил с мощност от 435 конски сили и позволявал на автомобила да развие 300 км/ч. Респектиращи цифри и днес, но почти немислими за 60-те години на ХХ век. 7 Litri лесно се разпознавал по необичайния капак, разработен заради по-големите размери на двигателя.
За съжаление, голямата петролна криза през 1973 година слага края на Iso, както и на много други автомобилни марки. Снимки на уникалния Iso Grifo вижте в галерията: