Формула 1 винаги е била непостижима височина за автомобилните производители от някогашния социалистически блок, а за половин век опитите да се постигне нещо в световния шампионат се изчерпват с безнадежден руски проект от 60-те години и след това с наливане на някакви пари в един от най-слабите тимове в историята в началото на 90-те години.
През 1986 година обаче ситуацията се промени с влизането в календара на Формула 1 на Гран при на Унгария – първото и след това най-успешно състезание зад Желязната завеса, което тази година беше проведено за 35-и пореден път. Естествено, както редовно се случва в бившите социалистически страни здравият разум се сблъсква с партийната простотия и тесногръдие – конкретен пример за това е изборът на кола на сигурността и медицински автомобил за първата Гран при на Унгария.
Местните отказват тази роля да бъде поверена на западен, още по-малко германски автомобили и тогава като спасител се явява Tatra T623 Special Rapid Response Vehicle – може би единственият социалистически автомобил с V8 двигател с въздушно охаждане.
Създател на T623 е Сирил Свобода – бивш автомобилен пилот и един от пионерите в областта на спасителните операции в критични ситуации в хода на автомобилни състезания. Свобода започва с автомобил за бърза реакция, изграден на базата на Lancia Beta, но се отказва заради скромното пространство на борда плюс недостатъчно добрите динамични качества на италианската кола. След това Свобода се насочва към Tatra, но по това време в Чехословакия тези автомобили служат предимно на членовете на Политбюро на ЧССР, т.е той е трябвало да положи сериозни усилия, за да стигне до един T613.
Свобода и неговата спасителна организация NAREX (днес тя съществува под името NARIMEX) създават Т623 на базата на Т613, като луксозният седан с V8 мотор се оказва много подходящ да води колоната от болиди, които карат с „гранично ниска скорост” и правят опити да поддържат температурата в гумите си. Както и да транспортира пострадал пилот до медицинския център на пистата.
Първата версия на Т623 S се задвижва от стандартен 3-литров V8, като Т613, но окачването й е снижено с 30 мм, някои от панелите на купето са олекотени, а прозорците са заменени от прексиглас. Автомобилът се представя добре на редица състезания в Чехословакия и по-късно Т623 е сертифициран официално като самостоятелен модел на Tatra. Но създаването на „новите” Т623 става като за база се използват пенсионирани Т613, возили доскоро партийни величия.
За първата Гран при на Унгария през 1986 година унгарците канят NAREX да отговаря за безопасността на пистата, а по това време Свобода вече е заменил оригиналния 3-литров двигател с 3,8-литров мотор с мощност над 300 конски сили. Това се налага, тъй като тогавашният медицински делегат на ФИА професор Сид Уоткинс налага, че медицинския автомобил трябва да следва колоната във Формула 1 от старта до края на първата обиколка, която е и най-опасната за цялото състезание. Налага се допълнително олекотяване на колата, както и промени по волана и кормилната уредба, за да реагират те по-точно и по-бързо на командите на водача.
След последните промени максималната скорост на Т623 надхвърля 300 км/ч, а тази версия получава ново име – Tatra T623-R. Модифицираната Tatra беше използвана 10 години в Гран при на Унгария, основно като медицински автомобил, защото изискванията към колите на сигурността продължиха да се покачват. И точно това е колата, която през 1995 блъсна нещастния Таки Инуе, който тичаше с пожарогасителя към горящия му болид Footwork, за щастие японският пилот се отърва без травми след куриозния инцидент.
За 1996 ФИА въведе още по-строги изисквания към автомобилите на сигурността във Формула 1 и T623-R излезе в пенсия, но с богата история в световния шампионат.
Снимки: Tatra, GrandPrix