От десетилетия насам Формула 1 има свой аналог на вода и това са състезанията с най-мощните и бързи скутери в света, но преди тях битката е била за рекорди за скорост – във въздуха, на сушата и на вода.
Точно преследването на такъв рекорд е довело до създаването на един от най-интересните скутери в историята, задвижван от двигател на Ferrari, зает от Формула 1. И сега този рядък екземпляр се продава, но естествено, цената му ще е сериозна. Историята му обаче е още по-интересна.
През 1952 година италианският състезател Ахиле Кастолди започва подготовка за подобряване на рекорда на максимална скорост на вода в класа на скутерите с водоизместване до 800 кг. За тази цел той поръчва нов хидроплан в Cantieri Timossi – работилницата, разположена на езерото Комо и започва да си търси доставчик на двигател.
По това време Кастолди е загубил връзката си с Alfa Romeo, тъй като компанията предпочита да работи със съперника му Марио Верга. Но пък неговите приятели Алберто Аскари и Луиджи Вилорези го запознават с Енцо Ферари. До този момент компанията на Енцо не е създавала двигател за хидроплан, но според легендата, Ферари е бил впечатлен от усилията на Кастолди през войната да скрие от германската армия две състезателни коли Alfetta 158 и се съгласява да работи с него. Сделката е за V12 двигател Tipo 375, който компанията използва във Формула 1.
Така се появява уникалният скутер Timossi-Ferrari Arno XI, като мощността му е почти 400 конски сили.
Първите опити с Arno XI, проведени през януари 1953 година показват, че новият проект на Кастолди не е достатъчно бърз – той постига 199,55 км/ч. Скоро обаче Верга успява да постави нов рекорд в този клас – средна скорост от 226,49 км при два последователни опита в две посоки на „трасето”. Кастолди се връща при Ферари с надеждата за още мощност, а Ил Комендаторе позволява на инженерите си всякакви експерименти. Така скоро моторът вече работи на етанол, получава два компресора, както и по две свещи на цилиндър. Така мощността му отскача на над 608 конски сили.
На 15 октомври 1953 година Кастолди прави опит за рекорд в класа до 800 кг на езерото Изео, като постига средна скорост от 241,70 км/ч при два опита на дистанция от 1 километър с летящ старт. Този рекорд не е подобрен и до днес.
Малко по-късно преследването на рекорди затихва – Кастолди катастрофира с по-тежък скутер от клас до 1700 кг, а съперникът му Верга загива в друг инцидент. Кастолди решава да сложи край на кариерата си и през 1958 година продава Arno XI на друг пилот – Нандо дел’Орто. Той обаче предпочита да се състезава в състезанията, които са предшественик на днешната водна Формула 1 и прави някои промени по корпуса – нов въздухозаборник и голяма перка за повече стабилност. Кариерата на Дел’Орто с Arno XI е успешна, но 10 години по-късно и той спира да се състезава, а скутерът е прибран в склад в Милано за почти 25 години.
Едва в началото на 90-те години лодката си намира нов собственик, който решава да я възстанови напълно. Двигателят е пратен за възстановяване във Ferrari, като инженерите отново правят промени и той вече работи с безоловен бензин, а според документите от последната продажба на Arno XI през 2012 година, мощността на мотора е 710 конски сили, измерени на стенд.
И като стана дума за продажба – Arno XI беше продаден в Монако през 2012 година, като цената му беше 868 000 евро, а оттогава насам скутерът е изложен в музея на Ferrari в Модена. Сега рекордьорът отново се продава, като е придружен с всички оригинални документи, включително и сертификатът за рекорда на Кастолди от 1953 година.