Автомобилният дизайн е пословично променлива професия, но дори и в нея малцина имат биография като тази на Пиер Льоклер. Работил за Zagato и Ford, създал емблематичното първо Х6 за BMW (а също и Х5, преди да стане шеф по дизайна на BMW M), после преобразил китайската Great Wall, минал през Kia и накрая завърнал се в Европа като главен дизайнер на Ситроен. КОЛЕЛА разговаря с Льоклер на автомобилния салон в Женева.
Вие сте белгиец, учил в Америка и работил за германски, корейски, китайски и сега френски компании. Превърна ли се автомобилният дизайн в наистина глобална професия? Възможно ли е да се създадат форми, които да се приемат еднакво добре на всички пазари? - Да, абсолютно. Наистина мисля, че днес създаваме глобални продукти. В която и компания да отидете, отделът по дизайн е най-интернационалният сбор от хора. В това има смисъл - да имаш хора отвсякъде.
BMW X6 - ранна скица на Льоклер от създаването на модела
Във визитката ви са някои от най-популярните луксозни SUV на пазара, а сега сте в компания, прочута напоследък най-вече с малките си, масови модели. Кое от двете е по-сложно като дизайн? - Не мисля, че сложността се определя от размерите. По-трудното е да замениш продукти, които са били наистина успешни на пазара. Големи или малки, работата е на практика една и съща. Моята философия в дизайна не се променя.
В последните пет години Citroen изпъкваше с по-различния си дизайн - дружелюбен вместо агресивен, симетричен вместо скулптиран. Смятате ли да промените това? Еволюция ли да очакваме, или революция? - Днес на пътя имаме една пълна гама на Citroen, която е в един стил. За мен това е бил правилен подход за този етап от развитието на марката. Разбира се, идвайки на такава позиция в една толкова креативна марка като Citroen, аз се надявам да постигнем революция. Запазвайки философията на компанията, но все пак революция.
Льоклер като главен дизайнер на BMW M. Снимка: BMW
Зад вас е концептът Ami One - един автомобил, проектиран изцяло за споделяне и наемане, а не за притежаване. Ще промени ли тази концепция дизайна на автомобилите? Ще си отиде ли страстта, която изпитваме към колите си? - Мисля, че тази страст вече е променена. Някои хора се вълнуват много от автомобилите си, но други - не. Ако погледнете градове като Париж, в наши дни много хора предпочитат да не притежават кола. Все повече хора дори нямат шофьорски книжки. Но въпреки това те трябва да се придвижват и да пътуват. Мобилността е различна на различните места. Има части на света, където колата е необходимост. На други е тежест. За нас това е шанс да създадем нови типове автомобили. Но успоредно с тях ще оцелеят и колите, които предизвикват страсти. Може би дори повече, отколкото го правят днес.
Концептуалният Citroen Ami One
В наши дни дизайнерите са изправени пред все повече изисквания - законови, екологични, за безопасност. Мечтаете ли си понякога за доброто старо време, когато е имало повече свобода? - Всъщност не. Харесва ми, че казвате "изисквания". Много хора ги наричат "ограничения", но това е твърде негативно. Знаете ли, ние не сме само артисти - ние проектираме продукти, и част от работата ни е да намираме решения на проблемите около тези продукти. Да, трябва да се адаптираме към новите регулации - и го правим. И в наши дни по пътищата има достатъчно красиви автомобили.
Обикновено отнема около 4 години един автомобил да стигне от първите рисунки на дизайнерите до поточната линия. Днес обаче много от технологиите се развиват доста по-бързо. Налага ли се да се ускори процесът? - Трябва да разполагаме с достатъчно време, за да създадем един съвършен продукт. Но да, тенденцията е малко да се ускори работата. В момента срокът в индустрията варира между пет и три години.
Ако позволите един личен въпрос, какво ви вдъхнови да се заемете с тази професия? Кои личности и, също така, кои автомобили? Кои са любимите ви коли? - Знаете ли, още като десетгодишен вече рисувах автомобили. В семейството ми има двама карикатуристи, така че за мен още от дете рисуването и колите бяха двете основни увлечения. Така че основното влияние дойде от семейството ми - те ми вдъхнаха увереност, че мога да превърна това в професия. Колкото до колите, аз съм израснал сред Ситроени. Дядо ми имаше DS. Баща ми караше CX, мама имаше Diane и 2CV. Естествено, повлияли са ми и много дизайнери, като Пининфарина например. Те са част от причините да се занимавам с това днес.