IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec

Шестте големи проблема с безвъздушните гуми

С тях никога вече няма да преживеем спукване - но и удоволствието от шофирането може да изчезне

Само след няколко години ще можем да кажем сбогом на помпането на гумите и на тревогата да не ги спукаме. Горе-долу в този дух повечето медии отразиха съобщението на Michelin, че съвместно с GM планира най-после да въведе в серийно производство непневматични гуми от 2024.


Michelin Uptis


Ако ви е прозвучало смътно познато, има защо - абсолютно същите обещания чухме от Michelin и през 2005, когато за пръв път бе представена концепцията за автомобилно колело без въздух. След това ги чухме още доста пъти, докато други производители представяха идеите си по въпроса. Оттогава технологията несъмнено е напреднала много. Но все още има достатъчно причини да не се ентусиазираме прекалено.

Предимствата на безвъздушните гуми като тази на Michelin и GM (наречена Uptis) са очевидни. Такава гума не може да се спука, или да спадне. Няма и да се пръсне в движение, застрашавайки живота ви. Няма да ви трябват скъпи джанти за нея. Според производителя животът й ще е по-дълъг, а дори и когато протекторният слой се износи, той ще може да се замени, така че няма да се налага да изхвърляте цялата гума. Това би имало голям екологичен ефект - защото сега всяка година човечеството извърля на боклука над 200 милиона автомобилни гуми, силно замърсяващи и скъпи за преработване.

Конструкцията изглежда проста: алуминиева главина в средата, която именно замества джантата, повърхностен слой, който може да е от каучук или синтетични материали, а между тях - сложна система от преплетени спици. В по-старите концепции те бяха полиуретанови. В новата технология на Michelin са от материал, наречен "импрегнирано с гума фибростъкло".


Michelin Uptis


Твърди се, че това премахва единия основен проблем на по-ранните модели - прекалено твърдото возене. Спиците от новаторския материал поглъщат вибрациите и неравностите също толкова добре, колкото надутите с въздух гуми - или поне така твърдят създателите им.

Но дори да е така, остават още няколко сериозни проблема, заради които до момента подобни технологии не са се наложили.

Първият такъв проблем е нагряването. От силите на триене гумите се нагряват силно. При конвенционалните въздухът вътре помага тази топлина да се разпределя, преди да застраши целостта на материала. При непневматичните гуми може да се използва въздушният поток за охлаждане - но това е за сметка на аеродинамиката на автомобила, съответно на разхода, а и не е достатъчно. От Michelin засега не коментират дали и как са решили този проблем.

Второто затруднение идва от шума. Безвъздушните гуми стават наистина шумни при скорости над 45-50 км/ч, и създават значително повече вибрации.

Третият проблем е свързан с тегото. Старите полиуретанови варианти тежаха чувствително повече от конвенционалните гуми, което също увеличаваше разхода. Новият материал, използван от Michelin, е по-лек, но още не е ясно точно с колко.

Четвъртият проблем е свързан с маневреността и сцеплението в завой. Класическите пневматични гуми могат да се деформират при резки смени на посоката и това всъщност подобрява сцеплението (благодарение на специалния дизайн на външните части на протектора). Не е ясно как безвъздушните гуми могат да компенсират това. Вероятно не е случайно, че за дебюта им е избран тъкмо Chevrolet Bolt - тежък електромобил, за който не се предполага да се управлява особено динамично.


Michelin Uptis


Петият проблем не е свързан със самите гуми, но по-скоро със самата индустрия. Преминаването към подобни почти изцяло синтетични гуми ще съсипе каучуковата индустрия - и ще нанесе тежък удар върху икономиките на страни като Тайланд, Индонезия и Малайзия. Другият голям потърпевш ще са сервизите за гуми, които ще станат на практика излишни - още повече, че Michelin и GM планират протекторният слой на Uptis да може да се произвежда дори на домашен 3D принтер и да се монтира ръчно от собственика.

Разбира се, всичко това ще си останат празни приказки, докато не се реши шестият и най-сериозен проблем: с цената. За момента една безвъздушна гума като себестойност излиза колкото три или четири пневматични. С по-масовото производство цената ще намалее, разбира се, но вероятно пак ще остане забележимо по-висока. По-рядката нужда от подмяна ще я компенсира донякъде. Но въпреки всичко Uptis трудно ще спечели клиенти в по-масовите сегменти. Освен ако, както стана и с електромобилите, не се намесят политиците и регулаторите.

 

0 от 500