Развитието на дрифта като спортна дисциплина става факт през 70-те години в Япония, откъдето тръгват и първите надпревари, изградени върху този атрактивен елемент от пилотирането – контролираното плъзгане на автомобила.
Феновете на дрифт състезанията познават много добре Кейчи Цучия, който е признат за „Краля на дрифта”, но той доразвива това, което в началото прави „Бащата на дрифта” – Кунимицу Такахаши.
Дали ще ви изненадаме ако ви кажем, че приносът на Такахаши към дрифта не е най-сериозното постижение в състезателната му кариера.
Днес Такахаши има митичен статут в света на японските моторни спортове и все още присъства на голямата сцена – той е собственик на отбора, който спечели титлата в японския пистов шампионат Super GT през 2018 година, тимът носи неговото име, а голямата звезда в него е световният шампион във Формула 1 за 2009 година Дженсън Бътън.
Кариерата на Такахаши, който е роден през 1940 година започва в края на 50-те години, но в мотоциклетизма, а през 1961 година той става първият японец, спечелил кръг от световния шампионат на писта – клас до 250 куб.см, на „Хокенхайм”. През този сезон пилотът на Honda завършва 4-и в клас до 250 кубика, а през 1962 е отново 4-и, но в класа до 125 кубика, пак с Honda.
През 1962 година Такахаши прави тежко падане в известното състезание на остров Ман и през 1965 година се прехвърля в автомобилните състезания. Тук кариерата му е доста по-дълга и включва 1 старт във Формула 1 с частен Tyrrell, 8 участия в „24 часа на Льо Ман” и шест сезона в японската Формула 3000, където Кунимицу дебютира, след като е навършил 46 години.
През 1994 той сформира собствения си тим, за да участва в първия сезон на японския GT шампионат, който после става Super GT. През този сезон Такахаши дели своето Porsche 911 RSR Turbo точно с Кейчи Цучия. След това тимът се прехвърля на автомобили Honda, а Такахаши се състезава до 1999, когато се оттегля и поема управлението на отбора. И така до днес, като 78-годишният японец няма намерение да се отказва от мениджърската си роля.
Как обаче Такахаши-сан става „Бащата на дрифта”?
През 70-те години Такахаши се състезава в японския пистов шампионат за туристически автомобили, където печели няколко титли и хиляди верни фенове. Причината? Такахаши се оказва най-смелият пилот по това време и активно използва презавиването, за да съхрани повече скорост в завоите, което означава сериозно поднасяне на автомобила в зоната за спиране и сериозно пушещи гуми. Нещо, което определено се харесва на публиката. По-късно Такахаши признава, че за разлика от колегите му, които се ужасявали от презавиването, той открил, че това е единственият начин да се бори с непостоянното сцепление, което давали тогавашните сликове. И започнал да рискува повече.
Цучия пък се оказал най-талантливият анализатор и последовател на стила на пилотиране на Такахаши и започнал да тренира по японските планински пътища, а след това популяризирането на новия спорт бързо набрало скорост. Днес Цучия е легенда на дрифта, но винаги напомня, че между 1994 и 2000 е редовен участник в „24 часа на Льо Ман”, като през 1999 финишира на второ място в общото класиране.
6
