Текст КОНСТАНТИН ТОМОВ, фотография NISSAN, АРХИВ
Историята за довереника, който промушва владетеля в гръб, се е повтаряла хиляди пъти от Марк Юний Брут насам. Въпросът е това ли се случи и в алианса Renault-Nissan на 19 ноември, когато шефът му Карлос Гон бе арестуван в Япония по обвинения, дошли от "вътрешен източник" в самата компания.
ПЪРВОНАЧАЛНО ПАДЕНИЕТО на Гон изглеждаше като христоматиен пример за самозабравил се след дългите години на власт бизнес лидер. Обвиненията срещу него включват укриване на солидна част от получаваните от Nissan компенсации в ценни книжа (на стойност около 44 млн. щатски долара), както и използване на фирмени активи за лична облага (включително четири жилища в четири различни града, купени от компанията за Гон, и поемането на разноските по ваканциите му). Наследникът му като изпълнителен директор на Nissan Хирото Сайкава обяви, че компанията ще настоява Гон да освободи и поста си като председател на надзорния съвет. Mitsubishi, която също е част от алианса, го призова да се оттегли от управата. Малко по-умерена бе реакцията в Renault, където Гон бе "временно" заместен от Тиери Болоре. Новият шеф обаче в писмо до работниците изрази "пълна подкрепа" за стария, и изиска от партньора Nissan да подкрепи обвиненията си с повече факти.
СПОРОВЕТЕ НА ГОН с френската държава и с акционерите на Nissan за размера на възнаграждението му от години са по челните страници на вестниците, а първата му работа в Mitsubishi бе да утрои собствената си заплата. Но въпреки това постепенно започнаха да се прокрадват съмнения, че в основата на скандала е само обикновена алчност. Обвиненията едва ли са измислени. Но изглежда доста по-вероятно да става дума за негласни привилегии за шефа, ставали с одобрението на компанията, отколкото за злоупотреби от негова страна.
THE FINANCIAL TIMES РАЗКРИ, че разследването срещу Гон в Япония е започнало горе-долу по същото време, по които той е хвърлил светлина върху плановете си за бъдещото окончателно сливане между Renault и Nissan. Това е предизвикало острата съпротива на повечето японски мениджъри, оглавена от Хирото Сайкава. Доскоро той минаваше за протеже на Гон и бе избран от самия него да го наследи като главен изпълнителен директор на Nissan. Сайкава шокира мнозина, като на свиканата след ареста пресконференция разкритикува остро бившия си началник, обвини го в тираничност и съсредоточаване на "твърде много власт", и дори се усъмни в приноса му за оздравяването на компанията в началото на миналото десетилетие. В известен смисъл това бе дори по-грубо от кинжала на Брут в гърба на Цезар.
САМАТА РАЗЛИКА В РЕАКЦИИТЕ на Nissan и Renault подкрепя тезата за тлееща война в съюза. Макар и част от един алианс вече над 20 години, двете компании запазват автономията си и подчертано различните си корпоративни култури. Гон отдавна настояваше, че тази автономия вреди на печалбите и пречи да се извлече пълната полза от синергията между двете компании, която според него може да надхвърли 10 милиарда евро годишно. Според вътрешни източници в последните месеци шефът активно е подготвял окончателното сливане на двата гиганта и Mitsubishi под шапката на една нова командна структура, ръководена от него. Много анализатори виждат в ареста на Гон активен ход на Сайтава, насочен срещу тези планове.
ИСТИНАТА Е, ЧЕ И В ДВЕТЕ КОМПАНИИ открай време наложеният съюз предизвиква недоволство. В Nissan, несъмнено по-големия партньор като продажби, оборот и печалба, са недоволни, че нямат никаква тежест при вземането на решенията в Renault. Японците държат 15% от капитала на френската компания, но без право на глас. От друга страна, Renault притежава малко над 43% от капитала на Nissan, с право на глас и с достатъчно влияние да назначава членове на борда (Nissan междувременно държи и 34% от Mitsubishi). В Йокохама никога не са били доволни от тази намеса в делата им - а фактът, че френската държава има значителен дял в Renault и активно участва във вземането на решенията, допълнително усложнява нещата.
РАЗЛИКАТА В МАЩАБИТЕ на двете компании е внушителна. Bloomberg изчислява общата стойност на Nissan на 35.7 милиарда долара, като почти 14 милиарда от тях са в кеш, а собствената стойност е малко под 16 милиарда. При Renault общата стойност е 19.6 милиарда долара, но от тях собствената стойност на компанията е едва 0.6 милиарда, паричните средства са малко над 3.2 милиарда, а всичко останало идва от участието в други компании. Казано по-просто, почти цялата стойност на Renault в очите на финансовите пазари идва от факта, че притежава дял от Nissan.
ОТ ДРУГА СТРАНА, ФРАНЦУЗИТЕ имат определени заслуги Nissan да струва толкова много. През 1997, когато тогавашният им шеф Луи Швайцер измисли съюза с японците и купи първите 37% от капитала им, това бе животоспасяваща инжекция за изправения пред банкрут Nissan. Вторият решаващ принос бе решението на Швайцер да командирова в Япония енергичния си оперативен директор Карлос Гон. По онова време Nissan изглеждаше обречена - с над 20 милиарда долара дългове, 6 милиарда долара годишна загуба и с гама от 50 модела, от които 47 носеха загуби. Само за една година Гон обърна тенденцията и отчете 2.7 милиарда долара печалба. Методите му не бяха атрактивни, разбира се. Новият мениджър затвори пет завода, съкрати 20 000 души, зачеркна всички установени корпоративни порядки и дори задължи мениджърите да говорят английски вместо японски на официалните заседания. Но през 2003 нормата на печалба в Nissan бе вече 11% - най-високата в цялата автомобилна индустрия.
ТОВА Е ЕДИНИЯТ ГОЛЯМ ПРИНОС на Карлос Гон към автомобилната индустрия. Неговите идеи за оптимизиране на производство, за въвеждане на модули, за опростяване на веригата на доставки след това бяха изкопирани от на практика всички сериозни автомобилни компании. Но Гон не е само Le Cost Killer, "убиецът на разходи", както го наричат във Франция. Той е и човек със смела визия за бъдещето. Негова е заслугата за кросоувър манията, която тресе света от едно десетилетие (и осезаемо увеличава печалбата на производителите). Кръстоски между високопроходим и семеен автомобил са се появявали и преди - различните източници сочат като основатели на този сегмент AMC Eagle, Toyota RAV4 и дори "Лада Нива". Но именно Nissan Qashqai - персонален проект на Гон - бе първият наистина масов играч в този сегмент и първият, който се отказа от акцента върху високата проходимост. В първата си година Qashqai бе на практика сам на пазара. Само три по-късно конкурентите в този сетмент вече бяха над 20. Днес кросоувърите трайно изместват по-конвенционалните седани и хечбеци като доминираща автомобилна форма.
ТРЕТАТА "ГОЛЯМА ИДЕЯ" на Карлос Гон, от която алиансът тепърва може да бере плодовете в следващите години, е инвестицията в електрическо задвижване и автономно управление. Renault-Nissan е пионерът в тази област. Други са се заигравали с отделни проекти (GM например), но тъкмо френско-японският съюз пръв започна да инвестира в големи мащаби в развойна дейност и пръв предложи реални пазарни решения. Тогава мнозина смятаха, че Гон е полудял. Няколко години по-късно всички признават, че тези две тенденции ще доминират бъдещето. Но алиансът има ценна преднина в технологично отношение, а Nissan Leaf е най-продаваният електромобил на планетата и едва ли ще бъде изместен от тази позиция в близко бъдеще.
КАКВО ЩЕ СЕ СЛУЧИ СЕГА С ГОН, е трудно да се предвиди. В първите две денонощия след ареста му от него не излезе дори една дума. Впрочем FT твърди, че Гон изобщо не е подозирал за воденото срещу него разследване и всъщност е пристигнал в Токио за среща с кмета на Токио. Самият факт, че на летището са го очаквали прокурори в компанията на журналисти от Asahi, най-левия и ползващия се с най-ниско доверие от петте национални вестника в Япония, подкрепя донякъде теориите за заговор. И поразително напомня на похвати, добре познати в България. Впрочем новата история на японския едър бизнес е изпълнена със скандали, както припомня Bloomberg: милионите дефектни и опасни въздушни възглавници на Takata, счетоводните измами в Toshiba, проблемите с качеството в Kobe Steel, манипулираните тестове за вредни емисии в Suzuki, Mazda, Yamaha и в самия Nissan (под надзора на Хирото Сайкава). В нито един от тези случаи от шефовете на корпорациите не бе потърсена персонална отговорност, както сега прави Nissan с Гон.
ЯПОНСКАТА ПРОКУРАТУРА засега се придържа основно към привидно най-лекото от обвиненията - в укриване на реалния размер на получените като компенсация ценни книжа. Според анализатори това е характерно за японското правораздаване - там обвинението винаги се фокусира върху най-лесно доказуемата точка, а не върху най-сериозната като тежест. Това обяснява и удивителния дял от почти 99% утвърдителни присъди, с който се гордее токийската прокуратура. Но дори и това "леко" обвинение може да донесе ефективна присъда до 10 години затвор.
ОЩЕ ПО-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС, поне за инвеститорите, е какво ще се случи с алианса в отсъствието на човека, който в продължение на 20 години ръчкаше орела, рака и щуката да теглят в една посока. И френската, и японската страна декларираха, че съюзът носи ползи и трябва да се запази. Но очевидното желание на Nissan е той да не се задълбочава и японците да си върнат контрола върху собствената си компания. Целта на Renault изглежда тъкмо обратната. Под властта на Карлос Гон тези две компании, почти фалирали през 90-те, днес са един от двата най-големи автомобилни производителя в света. Но една война между тях - в която без съмнение ще бъдат замесени също Еманюел Макрон и Шиндзо Абе - с лекота може да събори цялото наследство на дребничкия бизнесмен с ливански корени, бразилско и френско поданство, и напълно опрадваното самочуствие на гражданин на света.
Удивителната история на Карлос Гон: вижте филма на КОЛЕЛА след срещата ни с него през 2015 във Франкфурт: