Може да ви се стори изненадващо, но българите почти нямат легенди за най-ярките фигури от средновековната си история. Няма кой знае какви народни предания нито за Калоян, нито за Иван Асен II, нито за Иван Александър. Вместо тези велики владетели народната памет е съхранила спомена за три загадъчни личности от самия край на Второто българско царство. В този епизод на Българските крепости тръгваме по следите тъкмо на една от тях: Момчил, властелина на Родопите.
ЗА РАЗЛИКА ОТ ПОВЕЧЕТО ДРУГИ древни крепости Момчиловата е съвсем лесно достъпна с автомобил. Просто хванете пътя от Смолян за Мадан и се отклонете за село Градът. Приличен асфалтов път ще ви отведе чак до подножието на някогашната цитадела Подвис. Загубена за векове, тя се появи на картата едва в последните три десетилетия след няколко етапа разкопки.
ПОСТРОЕНА Е ОЩЕ В ЕПОХАТА на Юстиниан Велики върху останките от древно тракийско светилище. После първата крепост е опожарена при славянските нашествия и отново възстановена някъде около XI век. Но най-интересна е съдбата й в средата на XIV век, когато Подвис става твърдината на Момчил.
ТОВА Е ЕДИН ОТ СЪВСЕМ МАЛКОТО български водачи от онази епоха, за които знаем сравнително много. Роден в началото на века, дълги години той живее като разбойник по границите на Византия, България и Сърбия. Много от набезите му са в българските земи и най-вероятно това довежда до преследване от страна на цар Иван Александър. Момчил бяга в Сърбия при Стефан Душан, а после е привлечен за съюзник от Йоан Кантакузин, претендента за византийския престол в прословутата гражданска война срещу императрица Ана Савойска.
"НИЕ, БЪЛГАРИТЕ, трябва да осъзнаем, че Византия е бариерата срещу ислямския свят в Азия", отбелязва проф. Христо Матанов, историк от Софийския университет. "Малцина от българските владетели го осъзнават. Може би Тервел е един от малкото, които разбират, че ако Византия загине, се изправяме лице в лице срещу един напълно непредсказуем противник...".
ПРЕЗ XIV ВЕК ОБАЧЕ отслабената Византия не играе вече тази роля. "И гражданските войни, които са пет в този период, оказват влияние. Особено втората, от 1341 до 1347. Първо, тя обезлюдява Тракия - един от все още пишещите по това време византийски историци я нарича "скитска пустиня" и място, където градовете стърчат като самотни класове след буря. Второ, след 1344 страните в тази война извикват първите османски наемници от Азия и те, със своя номадски инстикт за завоевание, намират своя път от Азия към Европа", подчертава проф. Матанов.
МОМЧИЛ Е СРЕД ОНЕЗИ МАЛЦИНА българи, които осъзнават значимостта на Византия като щит срещу азиатски нашественици. Първоначално той подкрепя Кантакузин, който го обявява за управител на областта Меропа - от Смолян чак до Ксанти. Но Кантакузин вика на помощ и Умур бег, предводителя на айдънските турци. Наемниците от Азия опустошават българските села и Момчил започва да воюва с тях. А воюването явно му се е отдавало: и Кантакузин, и турските хронисти пишат с възхита за бойните умения и огромния му ръст ("висок като минаре", възкликва османският поет Енвери).
ПЪРВОНАЧАЛНО МОМЧИЛ има успех срещу силите на Кантакузин и Умур бег. При Гюмюрджина императорът е разбит от българите и ударен с меч, но го спасява шлемът му. През лятото на 1345 обаче щастието се обръща. На 7 юли Момчил отива в крепостта Перитор, подготвен за дълга обсада. Но населението й неочаквано отказва да му отвори вратите. Българският отряд остава заклещен между стените и поне пет пъти по-многобройния противник. Родопският владетел загива в битката. Трогнатият от смелостта му Кантакузин го оплаква на бойното поле и позволява на жена му и на братовчед му Райко да се върнат в родината.
НЕЗАВИСИМАТА РОДОПСКА ДЪРЖАВИЦА престава да съществува. Но според някои предания Райко се връща в Подвис и остава да владее близките села. А неговите потомци създават Райково, днешния квартал на Смолян. Дали в тази легенда има късче истина, едва ли някога ще научим. Но Момчиловата крепост остава да пази спомена. И в добавка към него ще ви нагости и с прекрасна гледка към някогашните земи на Меропа.
* "БЪЛГАРСКИТЕ КРЕПОСТИ" е съвместен проект на "КОЛЕЛА" и Volkswagen България