Суперспортните или много редки автомобили не битуват в собствен свят, отделени от реалността със защитен похлупак, както си мислим ние, простосмъртните. Напротив, тези изключително скъпи автомобили се движат по същите пътища и са застрашени от рисковете, които дебнат и нашите коли. 
И за съжаление, често попадат в инциденти, които понякога са и доста по-тежки просто защото стават с по-висока скорост. Понякога се налага след тежък инцидент някой рядък автомобил да бъде бракуван, но в повечето случаи се намира начин скъпоценното возило да бъде върнато към живот. Тук сме подбрали точно такива истории.
McLaren F1 на Роуън Аткинсън 
Комикът Роуън Аткинсън е известен с ролята си ма Мистър Бийн и освен това е отчаян почитател на скъпите суперавтомобили. Една от колите му за ежедневно придвижване е McLaren F1 - №64 от производствената серия от 107 коли, като актьорът й навъртя над 60 000 километра... и записа две катастрофи. 
Ударът от 2011 доведе до рекордното обезщетение, изплащано от британска застрахователна компания на Острова – около 1 милион лири. Заради катастрофата на Мистър Бийн. След инцидентът колата на Аткинсън заминава директно за McLaren Special Operations (MSO), където пострадалият F1 е напълно възстановен. Актьорът я кара още известно време, след което през 2015 година я продаде.
Ferrari 250 GTO на Кристофър Кокс 
Производствената серия на 250 GTO е неприлично малка – едва 39 коли. Което означава, че появата на такъв автомобил на който и да е търг за секунди го превръща в най-скъпата кола за вечерта. Но какво става, когато един от тези 39 автомобили катастрофира? Точно това се случи през 2012 година, когато синьо-жълтият 250 GTO, собственост на американският инвеститор Кристофър Кокс катастрофира по време на рали в Льо Ман за класически автомобили. Не става въпрос за 24-часовата надпревара, а за ретро рали.
Кокс първо се удря със задницата, след това колата се връща на пътя, където е блъснат от микробус. Кокс е със счупена ръка, а във вана има двама пострадали. Това се смята за една от най-скъпите катастрофи в историята, но и до днес нито една снимка от нея не се е появила в интернет.
Шасито с номер 3455GT е откарано в Маранело, където с него се заемат специалистите от Ferrari Classiche. Естествено, правят колата като нова и тук това не е клише.
Porsche RS61 на Стърлинг Мос 
Легендарният пилот вече надхвърли 80 години, но това не означава, че е загубил много от скоростта си. През 2010 година обаче сър Мос катастрофира със своето Porsche RS61 от 1961 година, което беше купил броени месеци по-рано. Инцидентът става на пистата „Лагуна Сека”, като колата на Мос получава техническа повреда в първата му обиколка след излизането от бокса. Porsche-то се завърта и Мос е ударен от друг пилот с Lotus, който губи контрол над колата си на същото място.
След катастрофата колата е откарана в Maxted-Page & Prill, където за по-малко от една година всичко е оправено и Мос се завръща триумфално на пистата, този път за участие в „Легендите на Льо Ман”.
Ferrari Enzo 
Автомобилът участва в тежка катастрофа, след която остава разцепен на две на път в Малибу, а колата е от 2004 година с номер на шасито 135564. Но собственикът на автомобила, който все още остава анонимен, събира останките на колата и ги изпраща във Ferrari Technical Assistance Service. Там това Enzo е напълно възстановено и дори получава отлична оценка на допълнителната инспекция от страна на Ferrari Classiche. 
Докато трае възстановяването колата става от червена черна и получава навигационна система, аудиосистема Bose, камера за заден ход и дори електрически странични стъкла. След това колата отива на търг в RM Sotheby’s, където новият й собственик я купува за 1,7 милиона долара.
Jaguar XJ13
XJ13 е експериментален състезателен прототип, създаден с идеята на базата му да бъде изграден автомобилът, с който Jaguar да участва в „24 часа на Льо Ман” през 60-те години. Сглобен е само един такъв автомобил, но тази програма не получава достатъчно подкрепа от босовете на компанията и когато колата е напълно готова за състезания, тя вече е морално и технически остаряла. 
Проектът е закрит, а малко по-късно – през 1971 година колата отново вижда бял свят. Идеята е следната – от Jaguar искат да снимат XJ13 за нов рекламен филм на новия Series 3 E-Type, тъй като двете коли имат нещо общо – задвижват се от двигател V12.
На снимките обаче всичко се обърква, директорът в Jaguar, който отговаря за тези автомобили съветва снимачният екип да не кара XJ13, тъй като едната гума на колата е повредена. Никой не го слуша, тестпилотът излиза на пистата и малко по-късно катастрофира. От Jaguar решават, че най-умното нещо, което може да се направи в този случай е колата да се прибере отново в хранилището и случаят да бъде забравен. 
Но тук се появява Едуард Лоудс, който упорито убеждава шефовете на компанията, че неговите специалисти могат да възстановят колата. А неговата фирма се занимава с изработването на уникални панели от леки сплави за каросерии, най-често по индивидуални поръчки.
Резултатът от реставрацията е автомобил с характеристики, много близки от тези на оригинала. От Jaguar пък винаги правят уточнението, че колата не е възстановена по оригиналните й планове и затова на практика става въпрос за нов, по-различен автомобил, който не е същият като онзи, който е катастрофирал през 1971 година.