Създал ли е Никола Тесла революционен електромобил?

Мнозина смятат Никола Тесла за най-великия изобретател в новата история: отчасти заради реалните му постижения, и отчасти - заради безбройните митове и слухове за преследване от конкуренти и големи корпорации, които витаят около името му вече цял век.              Към кое от двете - реални постижения или митове - трябва да отнесем твърденията за революционен автомобил, създаден от Тесла през 1931? Очевидци твърдят, че този автомобил бил с радикално ново задвижване, без изкопаеми горива, и можел дори в онази епоха спокойно да пътува със средна скорост 140 км/ч. Може ли обаче да им се вярва?

Роден в семейство на етнически сърби в хърватското селце Смилян през 1856, Тесла е заслужил мястото си в историята на науката. Той е създател на първия електромотор, работещ с променлив ток вместо с налагания от Едисон прав; неговият т. нар. "трансформатор на Тесла" поставя основите за бъдещите безжични технологии и до днес се ползва в радиотехниката; разработки на Тесла проправят пътя към усъвършенстването на радарната и рентгеновата технологии, и към добре познатите ви дистанционни управления. Съвместно с Джордж Уестингхаус Тесла създава първата електростанция за променлив ток. Неслучайно силата на магнитното поле днес се измерва в "тесли", а най-популярният американски производител на електромобили носи неговото име.       Тесла зад волана на електромобил, в самото начало на ХХ век       Но освен тези доказани постижения има и десетки, които се приписват на Тесла без особени доказателства. Някои от тях се дължат на навика му да провъзгласява задаващите се грандиозни нови открития - понякога за да намери по-лесно финансиране, понякога - просто за да се пошегува с някой твърде досаден репортер. Списанието на музея Smithsonian наскоро подбра такива гръмки твърдения, излезли от устата на самия изобретател. Сред тях са: създаването на двигател, който се задвижва от космическото лъчение; разработването на нова, не-Айнщайновска физика, която ще доведе до нови форми на енергия; разработването на нова техника за фотографиране на... мисли; ново оръжие - лъч на смъртта или лъч на мира - което щяло да направи експлозивите на Нобел отживелица, и така нататък...          Според твърденията тъкмо такъв Pierce-Arrow бил превърнат от Тесла в електромобил, задвижван от космическото лъчение       Историята за електромобила на Тесла е очевидно свързана с твърденията му за черна кутия, която може да улавя космическите лъчи и да захранва двигател с тях. Според някой си Петър Саво, племенник на Тесла, през 1931 чичо му претворил тази идея на практика и го поканил да му помогне с изпитанията. Никола оборудвал автомобил Pierce-Arrow с новата технология, включително черната кутия за улавяне на "етерична енергия" с 12 вакуумни тръби, свързани към дълга антена.

Колата била тествана в продължение на 8 дни, при скорости до 140 км/ч. Тесла твърдял, че устройството му може да я захранва с енергия вечно, без нужда от презареждане, и че ще остава достатъчно електричество да захранва едно голямо домакинство. После обаче изобретението било потулено, вероятно с активната намеса на петролните гиганти и автомобилните производители.      

Никола Тесла към края на живота си. Великият изобретател умира сам в хотелската си стая в Ню Йорк през 1943, на 86-годишна възраст       Донякъде в потвърждение на това, още през 1898 Тесла завежда патент за "метод и апарат за задвижване на лодки или автомобили". Няма съмнение, че големият изобретател е мислел по въпроса за енергия от космическите лъчи. Но наистина ли е стигнал дотам да я овладее на практика?

За жалост отговорът е по-скоро "не". Никога не са откривани документални или материални свидетелства за такъв експеримент. Самият Петър Саво е измислено лице - Тесла никога не е имал такъв роднина (истинското име на племенника му е Сава Косанович, тъкмо той урежда притежанията на учения да се върнат в Белград през 50-те години, където днес по-голямата част са изложени в музея Тесла). Неговият действителен праплеменник Уилям Тербо настоява, че историята с електрическия автомобил е фалшификация - също като онова "наскоро открито" забравено интервю на Тесла от 1898, в което той обсъжда в детайли Теорията на относителността на Айнщайн... публикувана за пръв път през 1905.