През 80-те и 90-не години на миналия век един от най-популярните маркетингови трикове при продажба на автомобилите са допълнителните надписи по тях. Производителите са сигурни, че клиентите им ще се втурнат през глава към дилърите, ако видят напис turbo, GTI, ABS или SRS Airbags на задното стълкло. Почти всяка марка рекламира своите технологии с помощта на подобни стикери, като повечето от тях залагат на стандартни функции като антиблокираща система или въздушни възглавници. Сега тези опции присъстват в 99% от колите, продавани по света. И двете технологии се поставят в германските автомобили, започвайки от Mercedes в началото на 80-те години. Малко по-късно всеки конкурент е оборудван със система за пасивна безопасност (SRS), която залага на пиропатрон, който активира въздушната възглавница в мига, в който колата се удари. Така се предпазва водача на машината от по-сериозни наранявания. По една или друга причина обаче подобна идея не се харесва на Audi, където не предлагат въздушни възглавници до средата на 90-те години. По това време на задното стъкло на скъпите модели на марката е украсено от надпис quattro или procon-ten. Именно вторият от тях означава сложна система за безопасност, която в Инголщад използват вместо въздушна възглавница. Всичко започва още през 1970 г., когато е построен първият изследователски център на Audi. По това време компаниите вече обръщат внимание на системите за защита и инженерите на компанията решават да търсят нови възможности. Сред тези инженери е Елмар Фолмер, който е отговорен за разработката на procon-ten. Именно той ръководи изследванията на Audi в областта на структурния дизайн и на подоряване на разсейването на енергията след удар. В основата на появата на технологията, която се разшифрова като Programmed Contraction and Tension (програмирано налягане и разтягане), е мнението на инженерите на Audi, че волана и кормилна колона са виновни за смъртните случаи при челен сблъсък. И докато другите производители разработват въздушни възглавници, в Инголщад поемат в съвсем разлина посока. Идеята на конструкторите е, че вместо да се поставя въздушен балон между главата на шофьора, е далеч по-удачно да се премести волана по-далеч от човека. Така в случай на сблъсък предпадният колан се стяга и дърпа водача назад, а кормилото автоматично се премества в обратна посока. Системата е много сложна, като се състои от стоманени кабели и опъващи ролки, свързващи двигателя, кормилната колона и предпазните колани. Тъй като Audi разполага своите двигатели надлъжно и възможно най-близо до предната броня, подобна система работи по-добре от очакваното. При инцидент моторът е един от първите пострадали елементи, като те се изхвърля назад. В същото време стоманените кабели дърпат кормилната колонка, като опъват предпазните колони. Това се вижда на рекламата от тези години.