През 60-те Alfa Romeo прави толкова изтънчени и стилни модели, че хората често ги оприличавали с произведения на изкуството. За разлика от британските автомобили от това време, те били изпипани до последния детайл, което карало собствениците на MGB GT например, да обръщат поглед към Alfa Romeo 1750 GTV и да се изумяват от прецизността на изработката на нейния дизайн.
Един от най-ярките представители на това десетилетие в историята на Alfa Romeo е Alfa Romeo Giulietta/Giulia Sprint Speciale – великолепна летяща чиния на четири колела, която съчетава в себе си всичко най-добро, на което дизайнерите и инженерите на Alfa Romeo са били способни. През 60-те тази кола е изглеждала като нещо, дошло от друга епоха.
Интересното в случая е, че това не е съвсем далече от истината, тъй като Giulia SS произхожда от аеродинамични разработки на дизайнера на Bertone Франко Скалионе, който рисува първите скици още през 50-те, а от тях са създадени три концептуални автомобила, наречени Berlinetta Aerodinamica Tecnica (за по-кратко B.A.T.) Тези три машини, със своите възможно най-плавни линии, вертикални перки и нисък профил, са отбелязали революция по отношение на аеродинамичната ефективност, като най-успешната от тях е шокирала всички с аеродинамичен коефициент от едва 0.19.
Именно тези прототипи оказват своето влияние и дизайнерите на Bertone решават да направят серийния модел Giulia Sprint Speciale, който излиза през 1957 и е замислен като върхов модел в гамата на италианците.
Както всеки път обаче, серийното производство налагало известни ограничения. Купето било направено от стомана, а не от алуминий, което направило колата по-тежка и непригодна за използване в състезания. Все пак обаче никой не можел да отрече нейния безкрайно стилен външен вид. Журналистите останали удивени и от удоволствието зад волана, особено имайки предвид, че това е един италиански концепт от 50-те, който само по стечение на обстоятелствата се е добрал до серийното производство.
Две версии с означение SS били произвеждани. От 1957 до 1962 италианците оборудвали автомобила с двигател с 1300 куб. см. работен обем, а от 1963 до 1965 агрегатът бил увеличен до 1600 куб. см. И в двата случая колата се доказала като пъргава и повратлива машина, която се чувства добре на виещи се планински пътища, както и на магистрала, където в полза влиза заостреният нос, който е специално скулптуриран така, че да намалява шума от въздушната струя.
Въпреки всичко това, Sprint Speciale била много по-скъпа от обикновените модели на Alfa. В по-късните години колата получила полагащото й се внимание на пазара и започнала да се продава добре. Колкото до пазара на употребявани коли, преди десетилетие такъв автомобил можеше да се купи за около 40 000 долара, докато сега колите от тази серия започват от около 150 000 долара.
И така стигаме до историята на тази Giulia SS, която е произведена през последната година. Тя е била купена от дилър в Чикаго и е изпълнена във впечатляваща зелена разцветка Verde Muschio, докато интериорът е с тютюнев цвят, което е необичайно, тъй като сме свикнали да виждаме червени седалки в колите на Alfa от тези години.
За разлика от музейните експонати, колата на снимките е шофирана през всички тези години и дори е успяла да навърти над 75 000 километра, които са я направили чудесно несъвършена. Не липсва нито едно от заводските несъвършенства по купето, както и всички белези, които то е получило през половинвековния си живот. Колата има дребни драскотини, матирали хромирани детайли, вдлъбнатини по ламарината, както и италианска пяна за седалки, част от която през годините се е превърнала във фин прах по пода.
Някои колекционери не биха докоснали този автомобил и биха го обявили за прекрасен, а други просто биха обърнали глава с отвращение, защото не е перфектен. Според нас би било престъпление купето да загуби автентичността си и да претърпи цялостна реставрация. Все пак е хубаво да се каже какви са недостатъците на тези коли, което би било от полза на хората, които биха се нагърбили с нелеката задача да ремонтират Sprint Speciale.
Реалността Speciale: В допълнение към всички обичайни проблеми на класическите модели на Alfa Romeo (гарнитура на главата, хъркащи скорости и ръжда), SS пристига с всички недостатъци на стар автомобил, произвеждан в малки обеми на ръка. Въпреки че шасито и основните компоненти са лесно достъпни, външните панели и други специфични за модела части, особено хромираните детайли и стъклата, са изключително трудни за намиране. Всяка отделна кола е с различни размери, така че невинаги части от една кола биха паснали безпроблемно на друга. Някои от частите вече не се произвеждат дори от трети фирми, така че в крайни случаи ще трябва да се прибягва до 3D принтери, например за изработката на липсващи пластмасови бутони.
Преди покупката: Дори не си и помисляйте, че е добра идея да си купите SS без обстойна техническа проверка от човек, който познава добре тези коли. Състоянието на купето и шасито е от ключово значение. Малко са колите, които са по-податливи на ръжда от Giulia SS, което означава че трябва добре да се прецени състоянието на металните части. Освен това, евентуални повреди по купето биха означавали скъпа поправка от специалисти в областта. Внимавайте и за предишни реставрации, защото много често те не са извършени с необходимата доза прецизност и понякога е по-добре колата да е абсолютно оригинална, отколкото недостатъчно добре поправена.
Живот със супермодел: Ако е правилно реставрирана, Giulia SS е повече от чудесна кола. Тя е достатъчно надеждна и буквално моли да бъде карана с широко отворен дросел...и солиден риск от глоба за превишена скорост, разбира се. По-мощните двигатели разполагат със 113 к.с. мощност, а в краката на шофьора има специален отвор, благодарение на който в купето навлиза мекият, но характерен звук от карбуратора Weber и изпускателната система. Този отвор може да се отваря и затваря, а екстрата е добре позната на феновете на Alfa.
Какво не трябва да правите: Стремежът към подобрения е дълбоко загнезден в човешката природа. Когато става въпрос за стари коли обаче, просто трябва да го забравим. По-твърдите пружини, по-големите стабилизиращи щанги, по-широките джанти и гуми са популярни, но всички те развалят качеството на возията и управлението на колата. Комплект нови амортисьори и нови гуми са достатъчни, за да изпитате нужното удоволствие от своята „летяща чиния“. Фабричните амортисьори са меки, но въпреки това осигуряват достатъчно добро сцепление в завой.
Като при всяка друга класическа кола, така и тук имате възможността да проверите историята на предпочитания от вас модел, изпращайки шаси номера му до Документационния център на Alfa Romeo. Служителите там ще бъдат така любезни да ви изпратят цялата информация, с която разполагат за бъдещия ви или настоящ вече автомобил.
0
