В началото на XX век автомобилът е все още сравнително ново изобретение. Първите собственици на тези чудновати машини са богати хора, изкушени от възможността да разполагат със свободата, която дава личното превозно средство. Първоначално всички автомобили били малки, шумни и миризливи, но производството и развитието на технологиите започват да набират скорост и ситуацията на пазара се променя. В същото време, обикновените хора използвали обществен транспорт, който бил бавен и претъпкан, а мнозина продължавали да ползват велосипеди за придвижването си. Другата алтернатива по това време са мотоциклетите, особено тези с кош, които понякога транспортирали цели 4-членни семейства.
Във време, в което колите са били произвеждани на ръка, производствените разходи били такива, че било напълно невъзможно обикновеният човек да си позволи личен автомобил. Хенри Форд обаче променил това с представянето на конвейера и модерната концепция за масово производство. Неговият легендарен Model T взривил пазара, но бил доста голям за европейските улици и оскъдният брой на паркоместата.
Производители като Morgan, със своите триколки с мотоциклетен двигател, предложили на хората възможност да се срещнат с по-екстремни удоволствия зад волана. Друга английска марка – Austin – която до този момент е известна със своите семейни, бавни и скучни автомобили, предизвиква истинска революция в персоналната мобилност, представяйки през 20-те своя Austin 7. Моделът представлява истински автомобил, но в умалени размери.
Хората ведната харесали колата, както заради чаровния й външен вид, така и заради четирите места. Моделът бързо се превърнал в хит на пазара. Междувременно, в Германия BMW купили лиценза за производството на Austin 7, благодарение на който комерсиализирали първия си сериен модел – Dixi. Именно спортната версия на Dixi е първият автомобил на германците, който носи емблематичните бъбрековидни решетки.
Когато става ясно, че компактните автомобили имат своето място на пазара, компаниите се обръщат към дребния бизнес, който също има нужда от лекотоварни превозни средства с ниска цена. И така се раждат първите миниатюрни ванове на Reliant, които използват двигатели, скоростни кутии и заден мост от Austin 7, а за по-голяма икономия отпред е монтирана вилката и кормилото от мотоциклет.
През 30-те авиационният пионер Габриел Воазен произвежда няколко луксозни микроавтомобила, които впечатляват както с качеството на изпълнението си, така и със своя дизайн. Впоследствие Воазен си дава сметка, че след края на Втората световна война, търсенето на малки, леки и евтини автомобили ще нарасне главоломно. И така се появява Voisin Biscooter - първият автомобил, който се разглежда повече като дизайнерски обект, отколкото като социален символ.
Много европейски конструктори достигнали до същото заключение за следвоенния потенциал на пазара, с ясното съзнание, че освен малки размери и ниска цена, клиентите им имат нужда и от ясно изразен стил. Това обяснява и защо появилите се като резултат на тези заключения автомобили, били очарователни и икономични, но все пак успявали да доставят удоволствие от шофирането.
Нещо повече, микроавтомобилите на Heinkel и Messerschmitt са проектирани от същите инженери, които по това време работят в авиационните отдели на двете компании. Също толкова добре BMW конструира и своята Isetta 300, която произхожда от италианския модел Iso Isetta, но след като германците купуват лиценза за производството на микроавтомобила, инженерите от Мюнхен щателно преработват механиката.
Именно от този модел Fiat се вдъхновява за създаването на първата Multiplа, която е изградена на базата на Fiat 600 и има задно разположен двигател. Първата Multipla е очарователна - нещо, което Крис Бенгъл неуспешно се опита да претвори десетилетия по-късно с модерният автомобил, носещ същото име.
В желанието си да реагират на пазарния бум, големите автомобилни производители решават, че и те искат парче от тортата. Явно следвайки позицията на Хенри Форд, който твърди, че малките коли носят малки печалби, компаниите решават да се концентрират основно в постигането на ниска цена, с което жертват дизайна и стила. Това от своя страна води до съвсем друг имидж – клиентите започват да избягват тези коли, защото смятат, че в тях изглеждат като отчаяни бедняци.
Идеята, че единствено заможните заслужават елегантни и забавни автомобили, се смята от мнозина за недемократична и философски погрешна. Днес почти всеки може да си позволи смартфон с чудесен дизайн на добра цена, а защо това не се случва при колите? Или поне не по-често. Renault Twizy е чудесен пример в правилната посока. Макар че там по-скоро говорим за куп компромиси, събрани върху четири колела, отколкото за истински и практичен автомобил на добра цена, с красив дизайн и възможност за пренасяне макар и на малко багаж.
Очаквайте Част 2 от историята на микроавтомобилите.