Уникални ли са кодовете на автомобилните ключове? Или дистанционното за вашето Polo някой ден най-неочаквано ще успее да отключи и друго Polo, вкарвайки ви в приключение?
ЗА ДА ОТГОВОРИМ на този въпрос, трябва да се върнем малко в историята. Дистанционното отключване се появява за пръв път в Америка през 50-те години - но не в автомобилите, а в гаражните врати. Принципът не се е променил особено: предавателят в ръката ви излъчва сигнал, който приемникът във вратата на гаража (или в колата) получава, разпознава и после задейства съответната операция. Но детайлите вече са коренно различни.Онези първи гаражни дистанционни са били с един и същи сигнал - което обяснимо започнало да създава проблеми, щом автоматичните врати станали популярни. В по-големите жилищни сгради било обичайна гледка сутрин някой да отвори две дузини гаражи, за да извади колата си от своя.
ЗА ДА ИЗБЕГНАТ това досадно неудобство, производителите измислили така наречените DIP-прекъсквачи (от dual in-line package). Те съдържали по осем електрически прекъсвача в група, запечатани и прикачени към платка. Тези осем прекъсвача можели да се настроят в определен ред в предавателя и приемника, което осигурявало 256 различни комбинации. Но дори и в този вариант понякога се получавали дублирания на сигнала.
ЗАТОВА ЗА ПЪРВИТЕ дистанционни за автомобили производителите прибегнали към уникални кодове за всяка двойка предавател-приемник. Това решило проблема с дублиранията, но възникнал нов: с просто устройство, наречено прехващач, крадците можели да засекат, запишат и после възпроизведат сигнала ви. Един вид, да си направят виртуален ключ, без изобщо да подозирате. Голяма част от автокражбите в България през 90-те се правеха точно с такива прехващачи.
ТОВА НАКАРА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ на дистанционни да сменят концепцията и да прибегнат до така наречените "подскачащи" кодове вместо фиксираните. Днес, щом натиснете бутона на ключа, той предава текущия код към колата. После и предавателят, и приемникът използват този код като база, от която вграденият в тях генератор на случайни числа да създаде следващия код. Така на практика кодът се променя при всяко следващо отключване. Повечето производители ползват 40-битови кодове, което дава 1 трилион различни комбинации.
Това не изключва напълно възможността от дублиране, разбира се. Ако седнете до нечия чужда кола и натиснете бутона на дистанционното си 1 099 511 627 776 пъти, няма как да не налучкате нужния код. Само че, дори да имате корави палци и да правите по едно натискане в секунда, за целта ще ви трябват 34 842 години.
Звучи успокояващо, нали? Печалната истина обаче е, че успоредно с технологията за сигурно заключване напредва и технологията за разбиването й, с изцяло нови поколения прехващачи, за които обаче ще си поговорим в отделна статия.