JAGUAR X-TYPE - ОБЕДНЕЛИЯТ АРИСТОКРАТ

Прагматичният свят промени и легендата с име Jeguar. Колите за джентълмени попаднаха в ръцете на обикновени простосмъртни, които искат да пълнят резервоара с нафта и да имат много място в багажника. Тази идея поначало е много близка на новия собственик на някога аристократичната марка. Форд с удоволствие "развали" аристократичния вид на Ягуар и на света се появи Х- Type 2.2 D. Трябва да се признае на Форд, че се е опитал да запази традицията. Х-Type има класическите черти на Ягуар, макар техниката да не е нищо особено. Впечатленията от дизайна на автомобила са определено позитивни и дори лаик ще познае, че той принадлежи към британската школа. Предницата е агресивна, макар и може би малко по-висока от колкото трябва. Двете двойки фарове стоят добре на автомобила, но са доста малки и не винаги могат да осветят пътя добре. Още повече, че глезотии като би-ксенон и адаптивност въобще не се предлагат. И задната част е опит за съчетаване на традиционното с модерното, задните светлини изглеждат добре. Не би трябвало да се счита, че Ягуар губи от партньорството с Форд, но е факт че от това сътрудничество загуби аристократичната си аура. Последен удар по старите времена нанесе появата на Х-Type комби, който може да се закупи от предприемачи, които ползват данъчен кредит. И още една промяна, нареждаща Ягуар Х-Type сред масовите автомобили, това е първият автомобил на фирмата със задвижване на предните колела, като повечето съвременни автомобили за масово ползване. Вероятно за все още намиращите се почитатели на истинския стил на Ягуар нов удар ще представлява "плебейски" изглеждащото табло на Х-Type, а и целият интериор, който е доста под стандарта за един "аристократ". Кожените седалки изглеждат нелепо на фона на некачествената пластмаса, от която са изработени средния панел и бутоните за управление, които напомнят за интериора на стар Форд. Изобщо икономиите, реализирани в интериора не пасват на исканата цена на автомобила. Седалките макар да изглеждат стилно, не предлагат подкрепа за бедрата на водача и са далеч от най-добрите екземпляри за подобен клас автомобили. Малка е утехата от това, че шасито се държи отлично на пътя и позволява съвършено владеене на колата. Шасито е на Мондео. Ситуацията се влошава от мястото в купето. Разбира се, не бива да се очаква нещо много от най-малкия Ягуар, но все пак не е приемливо пътниците над среден ръст, пътуващи на задната седалка да си удрят главата в тавана при всяка неравност по пътя и да се чудят къде да си денат коленете. По тези показатели Х-Type е сравним с евтините автомобили от ниска средна класа, а това за един Ягуар и за цената на която се предлага идва в повече... Познатият дизелов мотор на Форд с обем 2.2 литра определено стои като чужд на един Ягуар. Не че му липсва нещо, но само като чуете трактороподобния звук на агрегата преди да е загрял не вярвате, че може да идва точно от Ягуар. Максималната мощност от 150 к.с. е достатъчна за най-малкия представител на фирмата. Още след 1700 об/мин. динамиката на колата може да се усети. Шестстепенната ръчна скоростна кутия пасва идеално на двигателя. Миниатюрният лост за превключване на скоростите има много кратък ход, което улеснява управлението на колата. Разходът на гориво зависи в много голяма степен от начина на каране и затова варира от 7 до 8-9 литра на 100 км.  Накратко казано Ягуар Х-Type може да се оприличи на едно Мондео с променен външен вид. Не такава обаче е цената му, която при най-евтината версия с двигател 2.2 D започва от около 30 000 евро.{moscomment}