Полярно приключение: тестваме технологиите на бъдещето в Лапландия

Арвидсяур е може би най-незабележимото населено място на планетата - поне през лятото.

През зимата обаче това четирихилядно градче в шведската част на Лапландия е един от водещите центрове на автомобилната индустрия.

Зимният тестов център на Continental, видян от самолета

ТУК ПРАВЯТ СВОИТЕ ТЕСТОВЕ в зимни условия няколко дузини компании - от производителя на камиони Scania до Porsche. А екипът на "КОЛЕЛА" е тук, за да се срещне с няколко от технологиите на бъдещето, разработвани от германския гигант Continental.

ПРИВЕТЛИВОТО СЛЪНЧИЦЕ на небето не трябва да ви заблуждава: температурата навън е внушаващите уважение минус 28 по Целзий.

Идеалното време да проверим каква са я свършили германците с новите си поколения зимни гуми.
В България много хора все още убедено вярват, че така наречената всесезонна гума върши работа целогодишно и не им трябва друга. Това е абсолютно вярно, ако карате само в града, не ходите по планини и сте склонни да се откажете от колата, когато вали сняг или улиците са заледени. Но във всякакви други условия разликата между всесезонната и зимната гума е поне 20% повече сцепление - а 20 процента е разликата между това да завиете навреме или да се бухнете в крайпътната пряспа.

 
Някак логично очакваме с две десетилетия по-новата кола да стои по-добре на леда. Всъщност е точно обратното: гумите от ново поколение на старата 318i Compact са забележимо по-стабилни

КОЛКО ВАЖНО Е КАКВИ СА ГУМИТЕ, проличава дори когато сравним две поколения на един и същи модел, от един и същи ценови клас. Тестовите BMW Серия 1 на заледеното трасе са обути в стария модел гуми за сняг Viking. Старите тройки компакт са с новото поколение Viking Contact 7. Инстинктивно очаквате модерната кола да стои значително по-добре на пътя. Всъщност се оказва точно обратното. Разбира се, това е гума за полярни условия, с особено мека смес, в която са добавени силиций и рапично олио. В условия като българските такава гума ще се износи много бързо.

ЗА НОРМАЛНИТЕ ЕВРОПЕЙСКИ ЗИМИ по-подходяща е новата Winter Contact 860 - балансирана така, че да е добра и на сняг, и на мокър асфалт. Спортната й версия има скоростен индекс W, тоест 270 километра в час - завидно за зимна гума. Но дори и тя не е вълшебна, както доказва завъртането на словенския ни колега.

Часът е 12:15. Това е най-високата позиция, която слънцето ще стигне на небето по това време на годината в близост до Полярния кръг

СЪЗДАДЕНА ПЕТ ГОДИНИ ПРЕДИ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ, Continental започва като производител на гумени изделия и впоследствие автомобилни гуми. Но днес компанията е нещо много повече: тя прави спирачни системи, технологии за безопасност, интериорни компоненти и какво ли не още. Шансът всеки ден да използвате техни продукти, докато карате децата на училище, е 50%. Или дори 100%, ако карате германски автомобил.
Сега гигантът работи по плана Vision Zero, или "визия нула". Нескромната цел е да се премахнат напълно злополуките по пътищата - и то в съвсем обозримо бъдеще.

ЧАСТ ОТ ТОВА ЩЕ СА на бъдещето. До пет години компанията обещава да предложи на пазара технологията ContiSense - със специална високопроводима тъкан, вградена в самата гума, която следи постоянно износването, температурата и налягането, а дава и пълни данни за пътя - каква е настилката, има ли вода или лед.

Джанта и гума, които могат да се разширяват и свиват според пътните условия

СЛЕДВАЩАТА СТЪПКА ще е ето това. Наречена ContiAdapt, това е гума с вградени микрокомпресори, която за части от секундата може да намалява или повишава налягането според пътната обстановка. На сух път се напомпва, за да намали съпротивлението и да пести гориво. На сняг или лед спада до под 1 атмосфера, за да осигури по-голяма контактна повърхност. Тогава и самата джанта се разширява, за да ви даде повече сцепление.

ВЕЧЕ ГОТОВО ЗА ПАЗАРА Е новото поколение ABS3, при което системата получава данни за сцеплението веднъж на две, вместо веднъж на 10 милисекунди. Тестваме го с най-различни комплекти гуми и се убеждаваме, че разликата спрямо сегашното поколение е огромна - с над една трета по-кратък спирачен път, дори и в сложни условия, когато едното колело е върху асфалт, а другото - на лед.
Но дори и това няма да е достатъчно за "визия нула". За да се премахнат изцяло катастрофите, трябва да се елиминира и най-важният фактор - човешката грешка. Което означава колата да умее да се управлява сама.

МК С1 са по същество две отделни спирачни системи, обединени в едно. Всяка може да действа и при отказ на другата - ключово, когато става дума за автономно управление

А ТОВА Е НАЙ-СЛОЖНАТА ЗАДАЧА, пред която автомобилната индустрия се е изправяла някога.
Първо, автономната кола трябва да има дублирани всички основни системи. Continental например разработва нова концепция за спирачките, която използва два отделни модула - нормално те работят заедно, но при отказ на единия другият е способен да спре колата самостоятелно.

Една от най-важните задачи е автономната кола да се научи да "вижда" - примерно да разбира по какъв тип настилка се движи

ДРУГОТО ОГРОМНО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО е как колата да получи информацията, която човекът има само след един бегъл поглед - например какъв е пътят под колелата. Германците тестват система, която съчетава датчиците на електронната стабилизираща система със специален оптичен лазер. Тя безотказно и за части от секундата разпознава лед от сняг и сух от мокър асфалт.
Повечето ранни варианти на автопилоти разчитат много на неща като пътната маркировка и знаците, за да се ориентират на пътя. Което би им създало известен проблем по българските пътища. Но ето една убедителна демонстрация, че автомобилът може да се управлява сам дори и на немаркирано, заснежено трасе.

С ИЗВЕСТНА ТРЕВОГА оставяме волана да се върти сам, но тестовата кола на Continental е запаметила идеално трасето и го върти без грешка. Има даже спортен режим, в който влизате в заледените завои със стотина километра в час. Учудващо е колко бързо човек свиква с това и започва да се доверява на машината.
Разбира се, засега това е приложимо само с предварително опознаване на пътя. Но в съвсем близко бъдеще, когато колите ни ще си общуват помежду си непрекъснато, този проблем ще отпадне. Достатъчно ще е някой някога да е минавал по маршрута, за да го последва и вашата машина.

ЕСТЕСТВЕНО, ОСТАВАТ много други въпроси: как автономната кола ще реагира на пешеходци, колоездачи, животни, всякакви извънредни обстоятелства. За всеки от тези проблеми ще са нужни отделни системи. Но онова, в което пътуването до Арвидсяур ни убеди, е, че те съвсем не са толкова далеч в бъдещето.