След като ви представихме любопитни подробности за произвежданите в България Москвич 408 и FIAT 124, наред дойде FIAT 850 - още един модел, който се е сглобявал в град Ловеч.
Този текст е от годишния алманах "Спектър" за 1968 г. и представлява тестдрайв на FIAT 850 от същата година. Умишлено редакцията от наша страна е минимална.
"Другият FIAT, който се монтира в Завода за леки автомобили в гр. Ловеч, е FIAT 850 в две изпълнения: нормално - FIAT 850 Берлина и спортно - FIAT 850 купе. В гамата FIAT-ти FIAT 850 стои между FIAT 600 и FIAT 1100. Наследил всичко най-хубаво от известния FIAT 600, той се явява развитие на съвременните тенденции в малолитражните автомобили, една кола, която отговаря на настоящето и бъдещето на автомобилния транспорт.
FIAT 850 е съоръжен с четиритактов четирицилиндров двигател с полезен обем 843 см3, развиващ мощност 34 к.с. (по ДИН) или 40 к.с. (по САЕ) при 5200 об. в мин. Степента на сгъстяване е 1:8 и позволява използуването на обикновен бензин. Четирите скорости (плюс задна) са синхронизирани със синхронизатор тип "Порше", а удачно подбраните преводни отношения определят оптимален режим на двигателя при най-подходящи обороти. При движение по лоши пътища и в града не се налага често превключване на скоростите, тъй като максималният въртящ момент от 5,8 к. г. м. (57 Нм) се постига при твърде ниски обороти - само 3200 об/мин.
Челюстните спирачки на четирите колела действуват добре при малки скорости, но при честа употреба при голяма скорост се загряват и губят част от своята ефикасност. Каросерията на FIAT 850 е самоносеща, направена от висококачествена стомана. Италианските автостилисти са успели да съчетаят използуването на пълния обем с една модерна аеродинамична линия. В разположения отпред багажник има много място за багаж. Благодарение на доброто окачване - отпред на напречни листови ресори и хидравлични двойно действуващи амортисьори, а отзад - на спирални пружини и хидравлични амортисьори със стабилизиращи щанги - автомобилът показва отлична стабилност при движение по асфалтовобетонни пътища. При мокър път и еи-лен страничен вятър FIAT 850 проявява не чак дотам безопасни "маниери": той е склонен към подхлъзване - недостатък, присъщ на всички автомобили с двигател, разположен отзад. Добрата форма, малкото тегло - 670 кг - и пъргавият двигател са качества, обуславящи завидната динамичност на FIAT 850. Той изминава 1000 м с максимален товар за 45 сек. и достига пределната си скорост от 125 км/час.
По този начин FIAT 850 се нарежда между най-динамичните автомобили в своята класа. Разходът на гориво е около 6 л. на 100 км при скорост 75 км/ч. Като прибавим и забележителната маневреност - диаметърът на завиване е само 8,9 м, може в заключение да се каже, че FIAT 850 е един модерен, икономичен и удобен автомобил, който съчетава динамика и маневреност, необходими за движение в града, с комфорта и лекотата на управлението, необходими за продължително пътуване.
Другата разновидност на FIAT 850 е спортната кола FIAT 850 - купе. Устремният вид и марката на тази кола ни напомня за името FIAT през двадесетте години, когато неговите скоростни и състезателни автомобили, водени от известни пилоти, печелиха победа след победа по пистите на Европа и Америка.
Форсираният двигател FIAT 850 с полезен обем 843 см3 развива максимална мощност 52 к. с. (по САЕ) или 47 к.с. (по ДИН) при степен на сгъстяване 1 :9,3. Благодарение на подчертаната аеродинамична форма и повишената мощност на двигателя FIAT 850 - купе има максимална скорост над 135 км/ч. Повишаването на скоростта и динамиката на колата са довели до промени в спирачната система. При FIAT 850 - купе предните спирачки са дискови, саморегулиращи се, а задните - челюстни. Това подобрение създава сигурност по отношение на спирането независимо от скоростта на движението.
Както FIAT 850 - Берлина, FIAT 850 -купе е четириместен, с две врати, достатъчно широки, за да може с едно леко накланяне на предните облегалки да се седне удобно на задните седалки. По отношение разхода иа гориво, на окачването и всички други системи двете изпълнения на FIAT 850 се различават твърде малко.
700 автомобила FIAT напуснаха през 1967 г. монтажния конвейер на завода в гр. Ловеч. През 1968 г. тяхното число ще бъде 2000, за да достигне през 1970 г. 3000 коли годишно. Едновременно с нарастването на производството ще върви и усвояването на детайли и възли българско производство. Усвояването, започнало от акумулатора, електрическата инсталация, тапицерията, заваряването и боядисването на каросерията, ще продължи до момента, в който 40% от стойността на колата ще се създава у нас. Грижите на обединение "Балканкар" продължават и след като колите напуснат вратите на завода. Специализираните сервизи на "Балканкар" са най-добрите помощници на притежателите при разработката, експлоатацията и ремонта на техните автомобили "Рила'" и "Пирин"."
Бележка на редакцията: На 26 септември 1966 г. е проведена среща между ръководителите на ДСО "Балканкар" и представители на FIAT. В проекто-договора е заложено ДСО "Балканкар" да се разплаща с FIAT чрез компенсация със стоки от износните централи на България. На 17 и 18 ноември при търговския директор на ДСО "Балканкар" е съставен текстът на договора заедно с италианците, но се появяват известни усложнения поради високите изисквания, предявени от българска страна. В крайна сметка е постигнато съгласие за развиване на собствено производство на детайли и групи от агрегатите от леките автомобили FIAT в размер на 40% от стойността на колата. На 6 декември 1966 г. са получени първите чертежи от FIAT в двата варианта.
На 3 март 1967 г. в Торино (Италия), е сключен договор с FIAT за монтаж на леки автомобили FIAT 850 Berlina, 850 купе, FIAT 124 Berlina и FIAT 124 комби. Първите 18 коли пристигат в Завода за леки автомобили "Балкан" в Ловеч на 10 май 1967 г. Скоро след усвояване на монтажа е взето решение да бъде избрано българско име на сглобяваните в Ловеч италиански автомобили. Те неофициално са наречени "Пирин", въпреки че фирмените надписи върху каросерията остават непроменени. Моделите се произвеждат в Ловеч до 1971 г.
Очаквайте утре: Първият български сериен автомобил BulgarRenault
Текст: списание "Спектър" от 1968 г.
2
