В наши дни, на практика, може да се купи абсолютно всичко. Дори и уникален автомобил. Има обаче една категория машини, които дори и най-богатият колекционер не може да притежава. А на въпроса "Колко струват?", не могат да отговарят дори експерти и аукциони къщи. Изданието Conceptcarz посочва някои от тези автомибили.
Duesenberg Model J
Това е един разкошен американски автомобил, изпреварил времето си. Model J излиза за първи път през 1928 и предлага множество необичайни за времето си технически решения. В неговата основа лежи съвсем нова за тогавашните стандарти рама с 6 напречни греди. На шасито е поставена непозната до този момент система за смазване, която автоматично сработва при скорост от 100 км/ч. Сред приборните панели има две сигнални лампи, предупреждаващи за необходимост от смяна на маслото при пробег от 750 и 1500 мили.
Двигателят на автомобила също е произведение на инженерното изкуство - редови, с 8 цилиндъра и 265 к.с. Сега почти всяко второ или трето возило може да се похвали с такава мощност, но за времето си тя е предизвиквала истинска еуфория сред автомобилистите. Любопитното е, че по това време нито един стенд за измерване на мощността не е бил пригоден за работа с толкова мощен агрегат.
Model J е пуснат в серия от 481 екземпляра, като сред собствениците му се нареждат звездите на Холивуд по това време Грега Гарбо и Гари Купър, както и няколко кралски семейства. Опиянени от славата, от Duesenberg решават, че могат да направят автомобила още по-мощен, по-бърз и по-стилен. И през 1993 се появява Duesenberg SJ Twenty Grand (на снимките). Името Twenty Grand означава "20 000" - именно това е цената му, която е почти цинична за времето си. Двигателят на Model SJ е същият, но с увеличена мощност - 320 к.с., което става благодарение на поставения компресор.
Точно тази модификация в наши дни е безценна. Машината е единствена по рода си и не е сменяла собственика си от 35 години. Автомобилът попада през 1978 г. в частната колекция на семейство Незеркат в Калифорния и както изглежда, никой няма намерение да се разделя с нея. Направени реплики на колата в наши дни се продават за милиони долари, което означава, че Model SJ спокойно може да счупи всички рекорди по стойност.
Buick Y-Job
Този изящен автомобил се появява 4 години след Model SJ. Автор на проекта е знаменития Хърли Ърл, който по това време е вицепрезидент на General Motors. Според мнозина, това е първият концептуален модел в историята на автомобилостроенето.
Трябва да се отбележи, че минаващият за голям ексцентрик по това време Хърли Ърл, всеки ден е ходил на работа с тази кола.
За създаването на Y-Job са въведени редица иновационни технически решения. Автомобилът разполага с подвижни фарове, механично управление на покрива и електрически стъкла. Много от елементите на дизайна - като решетката на радиотора с вертикални ребра, стават отличителна черта на следващите модели на Buick.
В момента този единствен екземпляр се съхранява в музея на General Motors и няма как да бъде купен. Както и няма шанс да се разбере неговата реална цена.
Dale
В историята на световното автомобилостроене има един екземпляр, който ясно се отделя от останалите. Всички коли са еднакви - каросерия, колела и двигател. При Dale обаче има едно "НО", тъй като този автомобил никога не е съществувал.
Историята е започва през 1975, когато някоя си Елизабет Карлмайкъл успява да убеди група инвеститори да вложат повече от 2 млн. долара в проекта Dale. Той представлява създаването на триколесен суперавтомобил, който да харчи едва 3 л/100 км. Мадам Карлмайкъл избира идеалното време за осъществяне на проекта - Америка все още не се е възстановила от петролната криза от 1973 и всички разработки, свързани с идеята транспортът да се направи по-икономичен, се приемат с голям ентусиазъм.
Елизабет успява да промие мозъците на предприемачите с убедителни разкази за свой-собствен завод в Калифорния, в който работят 100 000 души. Тя разказва с огромен ентусиазъм за самата кола, като твърди, че с нея се е ударила в стена със скорост от 50 км/ч и каросерията е оцеляла. Както и че центърът на тежестта на автомобила е толкова нисък, че той няма как да се обърне. Карлмайкъл обещава производство от 88 000 бройки през първата година, а през втората това количество трябвало да достигне 250 000 бройки.
Парите са събрани за кратко време, но вместо масово производство инвеститорите получават два автомобила. Първият е безмоторен прототип, а вторият - компактен, но ужасно сглобен модел. Самата Елизабет Кармайкъл също се оказва менте - за нея през цялото време се е представял мъж на име Джери Дийн Майкъл. На въпроса "Къде са инвестираните милиони?", той така и не отговаря. И съответно влиза в затова. Каква е събдата му по-нататък не се знае. Както не се знае и колко струва пластмасовото корито, което получават инвеститорите за парите си. В случая неговата стойност никак не е малка, защото то е паметник на най-голямото мошеничество, извършено в историята на автомобилостроенето. А както е добре известно - историята не се продава.
Снимки: Conceptcarz