Да се направи успешна спортна кола е доста по-трудно, отколкото изглежда. Това най-добре го знаят производителите, някои от които се „опариха” сериозно с такива проекти. Изданието „Мотор” предлага свой поглед върху 5-те най-големи провала на спортни коли, пуснати на пазара.
Chevrolet Corvette
Chevrolet Corvette 1953. Снимка: General Motors
Да, това е факт. Идолът на американците започва своята кариера по един ужасен начин. Той излиза на пазара през 1953 г., като от него са произведени 300 бройки, но се продават едва 183.
Каква е причината? Първоначално Chevrolet Corvette е замислен като американската алтернатива на европейските роудстъри като Jaguar или MG. Той е максимално олекотен – каросерията му е от плексиглас. Управлява се много лесно, но силовият му агрегат е ужасен. Моторът Blue Flame разполага със 150 к.с., които сами по себе са достатъчни, но съчетани с двустепенната автоматична скоростна кутия се оказват пълен провал. Въпреки че е много лека, машината ускорява от 0 до 100 км/ч за 11.2 секунди. А в същото време е по-скъпа от Jaguar. Общо взето това отказва евентуалните купувачи.
Нещата се променят в края на 50-те години, когато на Chevrolet Corvette е поставен двигател V8 с мощност малко под 300 к.с. Скоростните кутии са механична и автоматичната, която вече е доста по-адекватна. Продажбите почват да растат и достигат първо 10 000, а после 20 000 и дори 50 000 бройки годишно.
Bricklin SV-1
Bricklin SV-1. Снимка: Bricklin Motors
Проектът е дело на американския милионер Макъл Бриклин, който по това време започва да вкарва автомобили Subaru в САЩ. Машината, носеща неговото име, започва да се произвежда през 70-те години на миналия век в Канада.
Автомобилът е представен като „суперсигурен” и това дори личи от името му - SV-1 означава Safety Vehicle 1. Каросерията издържа на удар със скорост до 8 км/ч без никакви поражения, а в самата кола е поставен тръбен каркас за безопасност.
Вратите тип „чайка” се отварят по електрически път, но пък времето, нужно за това, е 10 секунди. Каросерията е от специален материал, който не се драска и който се използва за мебелите в детските градини. Той си има недостатъци, като основният си проличава през лятото, когато колата престои повече време на слънце. Тогава по каросерията се появяват петна, заради които машината трябва да се пребоядисва.
Това обаче е „бял кахър” в сравнение с проблемите с електрическата система на вратите, която отказва непрекъснато. Както и с двигателите, които често прегряват. Автомобилът разчита на два мотора – 6-цилиндров от AMC и V8 от Ford, но заради наложените системи за безопасност и екологичните изисквания те са толкова спънати, че не позволят на автомобила да развива по-висока скорост.
В крайна сметка Bricklin SV-1 е произведен в серия от 3000 бройки, които никой не си купува. Дори и на съвсем ниска цена, защото себестойността на всеки един от тях е $16 000, но при дилърите той се продава за едва $5000.
Pontiac Fiero
Pontiac Fiero. Снимка: General Motors
Малък автомобил с централно разположен мотор и лека каросерия, който на всичко отгоре е и евтин. Звучи отлично, още повече че дизайнът му е чудесен за времето си. Всичко това подлъгва мнозина, които се хвърлят да купуват машината след нейното излизане през 1984 г.
Само че нещата се оказват съвсем различни. Fiero започва буквално да се разпада по време на движение. Повечето от компонентите му се оказват ненадеждни, а най-големият проблем е моторът, който често се запалва по време на движение. Това води дори до няколко смъртни случая. Концернът GM отказва да признае проблемите, но разследване на Асоциацията за безопасност по пътищата в САЩ – NHTSA, открива дефекти при почти всички партиди на Fiero.
Отгоре на всичко автомобилът не се оказва чак толкова спортен, колкото изглежда. Базовата му версия разчита на 4-цилиндров мотор с обем 2.5 литра и мощност 92 к.с. С него Fiero ускорява от 0 до 100 км/ч за 11.3 секунди, което е по-бавно дори от далеч по-евтиния по това време хечбек Honda CRX.
Всичко това обрича модела на гибел, която настъпва 5 години след излизането му на пазара. Не му помагат новите окачване, кормилно управление с хидро-усилвател, спирачна система и 4-цилиндров мотор с мощност 190 к.с. Оказва се, че всеки продаден модел Fiero носи по $2000 загуба на Pontiac за поддръжка, докато автомобилът е в гаранция.
DeLorian DMC 12
DeLorian DMC 12. Снимка: Delorian Motors
Автомобилният гуру Джон Делориън е този, който измисли „масъл-карс”. След това обаче той реши да напусне General Motors и да създаде собствена компания за производство на спортни автомобили. И съответно се провали с трясък.
Дизайнът на DMC 12 е дело на Джорджето Джуджаро и това обяснява защо автомобилът е толкова привлекателен. Само, че това е едно от малкото достойнства на автомобила. Той е направен от неръждаема стомана и съответно е доста тежък. Още повече, че моторът му не е кой знае колко мощен – V6 с обем 2.8 литра и мощност 150 к.с.
Всъщност първоначално Делориън планира да сложи на машината роторен мотор с мощност 200 к.с., производство на Citroen, но нещо се обърква и той се отказва от тази си идея. В крайна сметка провал се оказва и първоначално обявената цена - $12 000 (затова машината се казва DMC 12) и автомобилът се продава от дилърите 2 пъти по-скъпо. Като добавим и фактът, че малко след неговото пускане Делориън е арестуван за търговия с кокаин, е напълно обяснимо, защото повечето клиенти се отдръпват.
Все пак колата получава и своя нов шанс, след като се появява във филма „Завръщане в бъдещето”. Това й осигурява култов статус и нейното производство тръгва отново. Макар и в доста скромни размери – едва 20 бройки годишно.
Ferrari Mondial 8 
Ferrari Mondial 8. Снимка: Ferrari
Този автомобил се появява през 1980 г. и напълно затваря нишата за евтини суперколи, появила се след спиране от производство на модела Dino. Този модел трябва да бъде най-достъпния в гамата на Ferrari като се отличава и с практичност – 2 реда седалки и общо 4 места.
Проблемът на Mondial 8 обаче е дизайнът, който няма как да впечатли тези, които са свикнали с красивите автомобили на Ferrari. Това обаче е само част от бедите на модела. Ако по това време се провежда конкурс за „най-ненадежден автомобил в света”, то Mondial 8 със сигурност би влязъл в челната тройка. Електрониката му е направо отвратителна и дефектира непрекъснато. Подобно е положението и с по-голямата част от останалите компоненти и агрегати. А влизането в сервиз на Ferrari може да разори дори хора със сериозни финансови възможности.
Отгоре на всичко моделът не може да се похвали и с впечатляващ, поне за стандартните на Ferrari, мотор. Mondial 8 разчита на V8 с мощност 214 к.с., който ускорява от 0 до 100 км/ч за 9.5 секунди (по това време със същото може да се похвали и Volkswagen Golf GTI). Вярно – във Ferrari реагират бързо и започват да решават проблемите. Така след няколко години моделът получава нови мотор и електроника. Но въпреки това си остава най-непопулярния модел на италианците.
1
