Това, което изглежда като проста ценова разлика, всъщност може да крие борба за власт с Брюксел. От средата на март зареждането на гориво в Словакия вече не е просто спиране на бензиностанцията. Цената вече зависи директно от регистрационния номер на автомобила. Което не се хареса на Европейската комисия.

Чуждестранните шофьори плащат в Словакия по-висока цена за дизела, определена на 1,82 евро за литър (към 30 март), изчислена на базата на средна стойност за региона, включително Австрия, Полша и Чехия. За местните цената е около 1,58 евро. Само на няколко метра един от друг, двама шофьори могат да плащат различни цени за едно и също гориво, само според страната, в която са регистрирали колите си. Това е безпрецедентна ситуация в рамките на европейския единен пазар, където свободното движение на стоки и равнопоставеността са основни принципи.
Мерките обаче не спират дотук. Словашкото правителство наложи и лимит за зареждане на гориво - за най-много 400 евро, както и забрана за пълнене на туби, по-големи от 10 литра. За международните превозвачи, особено за шофьорите на камиони, тези ограничения значително усложняват ежедневната логистика и налагат по-чести спирания, понякога в страни, където горивото е по-скъпо.
За да разберем това решение, трябва да се върнем към един особено напрегнат геополитически контекст. Неотдавнашният скок на цените на петрола, усилен от напрежението около Иран и прекъсванията на световните енергийни потоци, постави под натиск много европейски страни. Словакия, силно зависима от петрола, транспортиран по петролопровода "Дружба", се оказва на фронтовата линия.
След частичното прекъсване на тези доставки, страната е принудена да използва стратегическите си резерви , за да поддържа нивата си на дистрибуция. В този контекст властите се стремят да избегнат феномен, добре познат в граничните райони: "горивен туризъм". Когато цените са по-ниски в една държава, шофьорите от съседните страни лесно преминават границата, за да заредят, рискувайки бързото изчерпване на местните бензиностанции.

Именно това се случи в определени региони на Северна Словакия, където няколко бензиностанции пресъхнаха след масивен наплив от коли с чужда регистрация. За правителството системата за двойно ценообразуване по този начин се явява регулаторен инструмент, насочен към защита на националните резерви и гарантиране на доставките за местните потребители.
Премиерът Роберт Фицо напълно подкрепя тази стратегия. Той смята, че енергийната ситуация оправдава извънредни мерки, дори ако това означава временно отклонение от европейските правила. Освен това той не изключва удължаване на тази система след първоначално планираните 30 дни, ако напрежението продължи.
Реакцията на Европейската комисия беше бърза. Брюксел счита тази мярка за очевидно дискриминационна и несъвместима с правилата на вътрешния пазар. На теория, държава членка не може да третира потребителите различно въз основа на тяхната националност или произход на превозното им средство. Поради това ЕК повдигна възможността за започване на процедура за нарушение срещу Словакия. Но ситуацията далеч не е проста. Защото зад този правен въпрос се крие по-широк политически проблем: този за енергийната сигурност в нестабилен международен контекст.
Фицо не се поколеба да отвърне на удара. "Това намерение на ЕК е напълно несправедлива спрямо Словакия", заяви той, категорично отказвайки да отмени ограничението. Той контраатакува, като призова ЕС да окаже натиск върху Киев да отвори отново нефтопровода "Дружба", чийто транзит на руски петрол към Словакия и Унгария е спрян от януари. Братислава и Будапеща оспорват украинската версия на събитията, твърдейки, че щетите са причинени от руски дрон, и настояват за независима проверка.
Унгария вече беше въвела подобни мерки в миналото (през 2022 г.), запазвайки определени ценови ограничения за местно регистрирани превозни средства. Във всеки случай, този словашки случай би могъл да създаде прецедент. Или Брюксел ще избере твърда позиция, рискувайки политически конфликт с държава членка, или ще се появи компромисно решение, но ситуацията в Иран, който блокира 25% от износа на петрол от Ормузкия проток за Европа, поставя страните, зависими от руския петрол, в несигурно положение.


2