Когато чуете името Aston Martin, съзнанието ви веднага рисува силуета на елегантно купе, достойно за Джеймс Бонд, или може би мощния рев на V12 двигател. Едва ли обаче си представяте нещо, което прилича на „напомпана“ количка за голф. И все пак, в историята на британската марка съществува един модел, който е толкова нетипичен, че дори най-заклетите фенове понякога се правят, че не съществува. Запознайте се с Aston Martin Cygnet – най-абсурдният опит за лукс в микроскопични размери.

Историята на този автомобил е класически пример за това как екологичните регулации могат да притиснат дори най-ексклузивните производители до стената. През 2011 година Aston Martin е изправен пред сериозен проблем: новите европейски изисквания за средните нива на вредни емисии за цялата гама модели заплашват компанията с огромни глоби. Вместо да разработят сложен хибрид или електричка (технологии, които тогава са още в зародиш за малките фирми), британците решават да тръгнат по прекия, но изключително странен път.
Те вземат непретенциозната, но надеждна Toyota iQ, обличат я в най-фината кожа Connolly, добавят дебели вълнени стелки и монтират емблематичната предна решетка на Aston Martin. Резултатът? Градско джудже, което отвън изглежда като карикатура на DBS, а отвътре предлага лукс, който би засрамил средностатистически лимузина. Но под капака нещата остават болезнено обикновени – 1.3-литров двигател с мощност от едва 98 конски сили.

Онова, което прави Cygnet истински куриоз, е неговата цена. При пускането си на пазара той струва над 30 000 паунда – близо три пъти повече от оригиналната Toyota iQ. Маркетинговата стратегия е била колата да се предлага само на настоящи собственици на Aston Martin като „аксесоар“ за града, но планът бързо се проваля. Вместо планираните 4000 бройки годишно, за две години производство са сглобени едва около 300 екземпляра.
Днес, иронично или не, Cygnet се е превърнал в колекционерска рядкост. Малцината, които са го закупили тогава, днес притежават един от най-редките модели в историята на марката. Той е паметник на автомобилното отчаяние и доказателство, че дори в света на високите скорости и престижа, понякога трябва да сложиш папийонка на домашното си куче, само за да те пуснат на партито.



0