Казват, че теглото е враг на динамиката, но то вреди и на ефективността. На автомобилното изложение в Токио през 1991 г. Toyota искаше да демонстрира, че може да се постигне повече с по-малко. Така се появи AXV-IV – четвъртият автомобил от поредица експериментални концепти, които правеха нещата коренно различно. Замисълът зад този странно стилизиран шоу-кар беше да се намалят теглото и размерите възможно най-много, без да се пренебрегва удоволствието от шофирането.
Почти изгубен във времето, AXV-IV приема формата на забележително малко и леко купе. С дължина от едва 3,40 метра, той е бил съвсем малко по-голям от кей колите от онази епоха, но все пак миниатюрен в сравнение с почти всеки модерен спортен автомобил. Този малък двуместен автомобил е бил шедьовър на лекотата, заковавайки кантара на едва 450 кг.
За справка, една Mazda Miata тежеше над два пъти повече, около 1000 кг. Фактически, този чудат концепт е бил само малко по-тежък от днешния мотоциклет BMW R 18 Transcontinental. Как Toyota е постигнала толкова ниско тегло? Освен заради очарователно малките си габарити, AXV-IV е разчитал силно на алуминиеви панели по каросерията. Инженерите са използвали също магнезий и пластмаси, подсилени с влакна, „изрязвайки“ достатъчно мазнини, за да може купето да тежи наполовина по-малко от една Corolla.
В стремежа си към лекота, Toyota дори използва композитни пружини, които служат едновременно и като носачи на окачването на двете оси. Тесните гуми с размер 135/55R16 са проектирани с мисъл за ефективността, минимизирайки съпротивлението при търкаляне. Докато отпред автомобилът разполага с дискови спирачки и макферсон окачване, отзад нещата са оставени прости с барабанни спирачки и окачване с торсионна греда.
Какъв е двигателя на AXV-IV
Toyota не го нарича спортен автомобил. Вместо това го описва като „личен превозно средство за ежедневно пътуване с превъзходни динамични характеристики и комфорт“. Въпреки ръчната скоростна кутия и задното задвижване, той не е замислен като чистокръвна състезателна машина. В крайна сметка, 0,8-литровият двигател произвежда само 63 конски сили при 4000 об/мин. Двутактовият агрегат, отличаващ се с директно впръскване и многоклапанова технология, има само 118 Нм въртящ момент при 2800 об/мин. И двете стойности са значително под тези на много по-големия 1,6-литров двигател на Miata NA.
Аеродинамиката също играе ключова роля за максимизиране на ефективността. Toyota твърди, че „аеро-формата на колата е резултат от всеобхватно проучване на аеродинамичния баланс, за да се осигури отлично представяне и икономия на гориво“. Постигнат е коефициент на челно съпротивление от 0.30. Впечатляваща стойност за стандартите от началото на 90-те години.
Ако оставим цифрите настрана, гладките повърхности ясно показват, че целта е била екстериорът на концепцията AXV-IV да се изчисти до най-необходимото. Всички естетически трикове биха компрометирали аеродинамичната ефективност и съответно, разхода на гориво. Toyota никога не публикува данни за разхода на гориво, но е лесно да си представим, че колата е била изключително икономична предвид леката ѝ конструкция. За контекст, самият двигател е тежал само 83 кг.
В този донякъде странен дизайн има и усещане за познатост. Може да се види откъде Toyota е черпила вдъхновение за задните светлини на RAV4 от 1994 г., пуснат три години след дебюта на концепта. Има и силни намеци за третото поколение MR2, което се появява осем години след AXV-IV.
Освен че загатва за бъдещи дизайнерски елементи, чудатият концепт се сдоби и с непряк наследник. През 2015 Toyota представи концепта S-FR - малко, спортно купе с ръчна скоростна кутия и задно задвижване. Въпреки че и този автомобил никога не стигна до производство, марката остана ангажирана със създаването на автомобили за ентусиасти.
Наскоро лансираният GR GT, задвижван от нов V8 двигател, ще бъде последван от завръщането на Supra. GR86 няма да ходи никъде, а Toyota също така подхвърля намеци за възраждане на Celica или MR2. Компанията разработва нов, ориентиран към динамиката 2,0-литров бензинов двигател за приложения както с предно, така и със задно разположение, така че бъдещето изглежда светло за достъпните спортни автомобили. Въпреки че модел, позициониран под GR86, би бил възхитителен, е малко вероятно това да се случи.
Кей колите са на изчезване
От премиерата на AXV-IV насам, всички „кей“ спортни коли, с изключение на една, изчезнаха. Honda спря Beat през 1996 г. и S660 през 2022 г. Превъзходният Autozam AZ-1 на Mazda, пълен с врати тип „крило на чайка“, беше спрян през 1994 г. Suzuki Cappuccino се оттегли през 1996 г. без директен наследник.
Suzuki все още произвежда Copen, но не за дълго. Производството приключва следващия август, въпреки че новият концепт K-Open загатва за завръщане с привкус на задно предаване.

