Какво трябва да знаем за сухия и мокрия съединител? Съединителите присъстват в много конфигурации, а тяхната разлика и приложение понякога могат да бъдат объркващи за обикновения потребител.
Като за начало нека изясним какво прави съединителят. Той е посредникът между двигателя и трансмисията и ви позволява да сменяте предавките, без да се уврежда скоростната кутия. Докато се движите с колата, съединителят е постоянно задействан и предава въртящия момент от двигателя към скоростната кутия. При натискане на педала на съединителя механична или хидравлична система отделя притискащия диск от задвижващия диск и така към скоростната кутия не достига мощност от двигателя.
Каква е разликата между двата вида
Сухият съединител работи чрез триене на сухи повърхности като главни, притискащи и задвижващи дискове. Мокрите съединители работят в маслена баня, която охлажда и помага за зацепването между отделните елементи.
Къде може да срещнете разновидностите
Сухият съединител се среща най-често съчетан с ръчна трансмисия. Там се използва само един съединител, който може да бъде конфигуриран по много начини, за да издържа на различни натоварвания, и често е предпочитан като евтин вариант при автомобили с висока експлоатация.
Въпреки това има автоматични скоростни кутии със сухи съединители, или така наречените Dry DCT. При тях принципът на работа и предназначението се различават от тези при ръчните скорости със същия тип съединител. Примери за такива кутии са VW / Audi DQ200 (7-DSG), която се предлага в по-малките двигатели на марката като 1.0 TSI, 1.2 TSI, 1.4 TSI, 1.6 TDI. Моделите са Polo, Golf, Octavia, A1, A3. Други примери са Ford 6DCT250 Powershift и Hyundai/Kia 7DCT, но само при 1.4 T-GDI, 1.6 CRDi – съответно модели като i30, Ceed, Tucson 1.6D.
От друга страна има доста популярни скоростни кутии, които използват мокри съединители, наречени Wet DCT. Те са широко разпространени, особено сред автомобилите от VAG Group. Примери за такива са: VW / Audi DQ250 (6-DSG), VW / Audi DQ381 (7-DSG), Audi DL501 (S-tronic), Porsche PDK, BMW M-DCT (7-speed). Всички те се срещат при по-големи и мощни двигатели.
Какви са плюсовете и минусите на двата вида при автоматика
Сухите съединители имат редица предимства. Тъй като работят без масло, няма допълнително хидравлично съпротивление и по-голяма част от мощността на двигателя достига до колелата ова води до по-добра ефективност и по-нисък разход на гориво. Освен това този тип трансмисии са по-леки, по-евтини и не изискват скъпа поддръжка.
Главни проблеми при тях са, че прегряват бързо в натоварен трафик, не могат да издържат на голямо натоварване и по-мощни двигатели и като цяло се износват по-бързо. Градското шофиране не е силната им страна, въпреки че се слагат в малки градски коли.
Мокрите съединители, за разлика от тях, издържат на много по-голямо натоварване и са подходящи за по-тежки коли или по-силни двигатели. Тяхната работа е изключително плавна и бърза, което предоставя на шофьора отзивчивост и комфорт. Скоростните кутии с мокри съединители са много по-здрави и имат много добро охлаждане.
Проблемите на мокрите съединители са, че са по-скъпи от сухите, тежат значително повече и са по-сложни. Поради това, че работят в масло, самата скоростна кутия има по-голямо съпротивление и харчи повече гориво. Освен това се нуждаят от редовна смяна на масло, която е сравнително скъпа процедура.
Кое е по-добре
Това зависи изцяло от вашите нужди. Ако търсите бюджетен автомобил, той най-вероятно ще бъде оборудван с по-евтина скоростна кутия. В този случай трябва да избирате между ръчна трансмисия или автоматична със сухи съединители. Те не са толкова издръжливи, но са значително по-евтини. Ако се ориентирате към по-мощни модели или автомобили от по-висок клас, почти неизбежно ще се срещнете с мокрите съединители при DCT трансмисиите.
Разбира се, съществуват и автоматични скоростни кутии, които не използват нито сухи, нито мокри съединители – като популярната ZF 8HP или 7/9G-Tronic на Mercedes, но това е друга тема.


4