Повечето шофьори възприемат радиаторната решетка като чисто декоративен елемент, който предпазва радиатора от отломки и малки камъчета. Всъщност ролята му е много по-широка и пряко влияе върху производителността и ефективността на автомобила.

Основната и най-очевидна функция на решетката е да осигурява въздушен поток за охлаждане на двигателя с вътрешно горене. Формата на отворите, независимо дали са „пчелни пити’’, диаманти или хоризонтални ленти, е проектирана да насочва въздуха точно към радиатора, минимизирайки загубата му отстрани. Това е особено важно, за да се предотврати прегряване на двигателя, чиято работна температура трябва да се поддържа между 90 и 105 градуса по Целзий. Ето защо в задръстванията, когато няма естествен въздушен поток, рискът от прегряване се увеличава значително.
Това обаче не означава, че колкото по-големи са дупките в решетката, толкова по-добре. Въпреки че големите отвори позволяват да премине повече въздух от малките, прекомерното уголемяване не дава значително увеличение на охлаждането, но може да наруши здравината на конструкцията.

Материалът също играе важна роля. Съвременните пластмасови решетки, въпреки че може да изглеждат не толкова първокласни като металните, имат предимствата да са по-леки, което има положителен ефект върху аеродинамиката и общото тегло на автомобила.
Втората ключова роля на решетката е да оптимизира аеродинамиката. Въздушното съпротивление е един от основните врагове на горивната ефективност. Проучванията показват, че при скорост от около 100 км/ч автомобилът изразходва до 70% от енергията си за преодоляване на въздушното съпротивление. Правилно проектираната решетка помага за насочване на въздушния поток около тялото, намалявайки турбуленцията и в резултат на това намалява разхода на гориво и улеснява достигането на максимална скорост.

За да съчетаят ефективно охлаждане и аеродинамика, инженерите са разработили активни решетки. Те са оборудвани със специални амортисьори (щори), които автоматично се затварят, когато двигателят не се нуждае от интензивно охлаждане, например при шофиране по магистралата. Това прави предната част на автомобила по-рационализирана. Когато температурата на двигателя се повиши, амортисьорите се отварят. Такива технологии се използват от Ford, Chevrolet, BMW, Mazda и много други марки, което подобрява горивната ефективност с 1,5-4%.
Не трябва да се пропуска естетическия и брандовия компонент. В епоха, когато много автомобили си приличат, решетката остава един от малкото елементи, които ви позволяват незабавно да идентифицирате марката. Примери за това са агресивната решетка на Ford Mustang, характерните седем слота на Jeep или масивната хромирана конструкция на пикапите Ram. За премиум марките това е още по-важно – „бъбреците" на BMW, шестоъгълникът на Audi или елегантната класика на Rolls-Royce са неразделна част от имиджа на марките.

Интересното е, че електрическите превозни средства, които нямат традиционен двигател с вътрешно горене, не се нуждаят от масивен въздушен поток на радиатора. Техните батерии и електромотори се охлаждат главно от течни системи. Въпреки това, повечето електрически автомобили, като Ford F-150 Lightning или BMW iX, все още имат решетки. Те служат за подобряване на аеродинамиката, скриване на сензори и камери на системите за подпомагане на водача, както и за поддържане на разпознаваема корпоративна идентичност.
Изключение прави Tesla, която умишлено изостави традиционната решетка в полза на плътен панел в цвят на тялото с тесен въздухозаборник в долната част. Такъв минимализъм се превърна в отличителен белег на марката. Някои собственици на Tesla обаче инсталират декоративни решетки, за да придадат на колата по-познат вид. Това още веднъж доказва, че скромната радиаторна решетка се е превърнала от обикновен защитен елемент в сложен технологичен и дизайнерски компонент на модерен автомобил за почти век от своята еволюция.


1