Повечето шофьори се фокусират върху пробега като основен индикатор за износване на двигателя и, разбира се, за да определят кога да сменят двигателното масло. Не по-малко важен обаче, а понякога дори по-значим, е режимът на работа на автомобила. Същият пробег – например 10 000 км – може да „струва“ на двигателя съвсем различно натоварване в зависимост от това как и къде са изминати тези километри: на магистралата, в града или в условия на кратки пътувания с чести стартирания на двигателя.
Шофиране в крайградски райони и по магистрала: щадящ режим на работа
Автомобилите, използвани в крайградски условия или по магистрала, обикновено работят в най-щадящ режим. При дълги маршрути двигателят бързо се загрява до работна температура, а моторното масло достига оптималния си режим. В това състояние смазката образува стабилен маслен филм, който ефективно предпазва двигателя от износване, разсейва топлината и намалява триенето.
Освен това, при равномерно шофиране без резки ускорения и спирания, маслото не е подложено на резки температурни колебания и не се насища с продукти от горенето в такива обеми, както в градски условия. Всичко това допринася за по-бавното стареене на маслото и по-малкото натрупване на отлагания.

Град, задръствания и кратки пътувания: основният враг на моторното масло
Ситуацията е съвсем различна в големите градове с натоварен трафик, чести спирания и кратки пътувания от 5-10 км. Проблемът е, че в такъв режим двигателят няма време да се загрее до оптималната температура. Това означава, че маслото остава по-малко течно, не образувайки пълноценен защитен филм в най-отдалечените и чувствителни зони на триене.
В студено състояние смазката работи по-зле: триенето се увеличава, окисляването се ускорява, образуват се отлагания и се получава разграждане на маслото. Честите „студени“ стартирания също увеличават риска от гладуване на маслото и локално прегряване.
Сравнение със строителна техника: моточасове на двигателя вместо пробег
В професионалната среда, особено в строителната техника, отдавна е разбрано, че трябва да се фокусирате не върху километрите, а върху часовете на двигателя (моточасове). Например, един багер може да изминава само 2 км на ден, но да работи 8 часа под товар – и това е цялото натоварване на двигателя и маслото.
Подобна ситуация съществува и с кола в града. Нека разгледаме един пример:
Автомобил №1 (експлоатиран в град без задръствания): над 10 000 км, средна скорост – 60 км/ч --> 167 моточаса.
Кола №2 (която прекарва по-голямата част от времето си на празен ход в задръствания): за същите 10 000 км средната скорост е 22 км/ч --> 454 часа работа на двигателя.
Тоест, при същия пробег, двигателят на втория автомобил е работил 2.7 пъти по-дълго, което означава много по-голямо износване и стареене на маслото.
Градски стил с често ускорение и спиране: натоварване на масления клин
Друг важен аспект е естеството на движението. В града водачът постоянно ускорява, спира и спира на светофари. При такива условия налягането в системата се променя, масленият филм се разкъсва и се получава директен контакт на метални части.
Разрушаването на масления клин води до микроповреди по повърхностите – и това е началото на износването. В градския цикъл с много "старт-стопове" има доста такива моменти и не всяко масло може да издържи на такова натоварване.
Като шофьори е важно да осъзнаем, че пробегът не е единственият фактор за поддръжката на автомобила. Режимът на шофиране и броят на моточасовете са ключови за здравето на двигателя и ефективността на маслото.


1