Антирадарите: всичко, което трябва да знаете

Първият шофьор в света, глобен за превишена скорост, е Уолтър Арнолд в английското графство Кент около 1896 година. Дилърът на Benz е заловен да кара с приблизително 8 мили в час (13 км/ч), доста над ограничението от 2 мили в час за градовете (3,2 км/ч) и освен това отнася още глоби за различни шантави нарушения.

През 40-те години на миналия век се появява устройството Electro-Matic Radar Speed ​​Meter (електроматичен радар за измерване на скоростта). Първоначално използвано за правоприлагане в американския щат Кънектикът, това е първата подобна джаджа, предназначена за полицейска употреба. През 60-те антирадарите пък вече излизат на пазара. А през 1968 година Дейл Т. Смит изобретява подходящо наречения и комерсиално успешен Fuzzbuster, отчасти като отговор на това, че е заловен от ченгета в скоростен капан.

Нещата не са се променили много оттогава, но инструментите, използвани от двете страни, никога не спират да се подобряват. "Това е нещо като електронна война", казва Маргарет Валънтайн, президент на Valentine Research Inc. и съпруга на Майк Валънтайн, един от великите пионери на потребителската антирадарна технология.

Играта на котка и мишка започва с пълна сила през 1974 г., когато федералното правителство в САЩ въвежда общонационално ограничение на скоростта от 55 мили в час (88,5 км/ч). През това десетилетие шофьори, които искат да избегнат глобите за превишена скорост, купуват милиони антирадари. Fuzzbuster все още е полезен, но след като Валънтайн става съосновател на Cincinnati Microwave през 1976 година и предлага модела Escort, шофьорите бързо откриват, че той е много по-ефективен от всичко останало на пазара.

Полицията обаче не стои с кръстени ръце. Най-старите радари работят на X-band - честота, която до голяма степен вече е изведена от употреба. Днес антирадарите ги засичат, но Ариел Брейви, който управлява уебсайта за тестване на радарни детектори Vortex Radar, предполага, че активирането на X-band е полезно само в няколко щата, където полицията все още използва по-старо оборудване.

Дебютът на K-band радарите през 1978 година позволява използването на ръчни устройства благодарение на по-малките антени. K-band е последван в края на 80-те от още по-компактно оборудване и с по-добра цялостна ефективност, което го прави най-разпространения честотен диапазон, който полицията използва и днес.

Компаниите за антирадари реагират на новата полицейска технология, като променят продуктите си, за да поддържат или подобрят линията на защита. "Играта наистина стана като котка и мишка. Когато нещо се променеше, всяка страна вдигаше залога. Посрещахме предизвикателството на новото радарно оборудване с нови функции, нов софтуер, преработен, за да можем да засичаме сигналите", казва Валънтайн. Антирадарът Valentine V1, представен през 1992 година със своите променящи играта стрелки за посока, дори може да се надгражда хардуерно и да го върнете във фабриката, за да подобрят ефективността му.

Една от стратегитие, който полицаите използват, за да избегнат засичането, са радари с незабавно включване. Много по-трудно е да се улови радарният сигнал, ако полицията го активира само с бързи "залпове", за разлика от по-мързеливия метод да го остави да си работи постоянно. Компаниите за антирадари обаче реагират на това с по-бързо сканиране на честотата, за да се защитят от тази нова тактика.

Нещата се променят драстично в началото на 90-те с появата на лидарите (Light Detection and Ranging). Тази лазерна технология улавя превишената скорост по-точно от "обикновените" радари, които може да се затруднят със засичането на автомобил в натоварен трафик. Антирадарите добавят лидарно откриване, но щом сигналът се появи, вече е твърде късно. Това неизбежно довежда до лидарни заглушители.

Тази непрекъсната технологична битка има и етична страна. Превишената скорост е незаконна и предполагаемата цел на антирадарите е да помогнат на потребителите да избегнат последствията от нарушаването на правилата. Radatron, ранна компания за радарни детектори, пусна на пазара продуктите си като повишаващи безопасността. Други, като Autotronics, по-безочливо нарекоха полицейското правоприлагане "тормоз".

Днес хора като Брейви признават аргумента за безопасност, но също така посочват, че ниските ограничения на скоростта понякога изглеждат предназначени повече за генериране на приходи, отколкото за намаляване на произшествията. Колкото и да посочвате морала на проблема, според статистиката превишената скорост е допринесла за 12 151 смъртни случая в САЩ през 2022. Няма почти никакви съвременни изследвания за това как използването на антирадари може да повлияе на това число - за добро или лошо.

Бойното поле за технологично превъзходство продължава да се развива, тъй като камерите за скорост се появяват навсякъде. Waze е пионер в генерираните от потребителите предупреждения за скоростни капани. Компаниите за антирадари пък включват GPS в своите устройства и приложения за свързани телефони, тъй като детекторите могат да се затрудняват да уловят свръхслабия радарен сигнал от камерите за скорост.

Антирадарите също така са изправени пред странична битка с модерните системи за подпомагане на водача - адаптивен круиз контрол, технология за избягване на сблъсък, които често използват същата честотна лента като полицията. Производителите непрекъснато работят за филтриране на такъв шум, който иначе би накарал антирадара да пищи постоянно.

Днешните антирадари могат бързо да се адаптират към промените в полицейските радарни технологии и стратегии с актуализации на софтуера и фърмуера. Не е ясно къде ще продължи битката, но всички участващи, от полицията до компаниите, разработващи технологията за "борба" с на полицията, са убедени, че движението напред-назад ще продължи.

"Технологиите никога няма да останат в застой", казва калифорнийският магистрален полицай Мат Гутиерес. "Винаги ще има нови устройства по пътя и винаги се връщаме към това да гарантираме, че всички са в безопасност, когато пътуват".