IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Черно море

Легендата „Урал“ е копие на BMW, откраднато през Швеция

Производителят на мотоциклети осъди войната в Украйна и премести фабриката си в Казахстан

За българина, особено от по-възрастните поколения, мотоциклетът с кош „Урал“ е до болка познат. На запад обаче говори нещо само на маниаците. Това е разбираемо, защото пазарната му ниша се свежда до един много специфичен стил. Ще се изненадате, че централата на компанията е базирана в Редмънд, Вашингтон (при това много малка) Но самите машини се произвеждат в изненадваща страна – ще разберете.

 
Урал


Нека започнем с исторически преглед на компанията, чието име идва от планината Урал. Веригата се простира на около 2500 през Русия, като отделя Европа от Азия географски. Тя е богата на полезни изкопаеми и сом на хората от векове.

Компанията за мотоциклети има големи традиции. След като нацистите нахлуват в Полша по време на операция „Барбароса“ на 1 септември 1939, СССР започва разработката на превозно средство, които може да се справя с черните пътища или такива, поразени от бомби. Така Съветското министерство на отбраната купува тайно (чрез Швеция) няколко мотоциклета с кош BMW R71, предшественик на R75 на BMW, един от най-известните мотоциклети от Втората световна война.
 

Урал 


Те копират всеки компонент на германската машина и през август 1941 г. са готови със  собствената  версия на „бавареца“, известна като M-72.

Преди масовото производство да нарасне, партийното ръководство решава да премести завода, за да го държат далеч от ударите на „Луфтвафе“. Избран е град Ирбит, разположен в далечните части на планината Урал. Както се оказва, само една сграда е достатъчно голяма, за да се помещава фабрика. Съветските инженери взимат местната пивоварна и я превръщат в Ирбитски мотоциклетен завод.

 
Урал


Първите бройки излизат на пазара на 25 февруари 1942 г. и до края на войната (ИМЗ) произвежда 9799 машини M-72 за Червената армия.

В десетилетието след войната заводът се разширява и продължава да произвежда мотоциклети за военните. През 1953 г. за първи път се изнасят за нейните съюзници от Варшавския договор. В разцвета си ИМЗ има почти 10 000 работници и може да произвежда почти 130 000 бройки всяка година. 
 
 
Урал


В началото на 60-те години на миналия век е построена втора фабрика в Киев, Украйна (наречена КМЗ), за да продължи производството на военни мотоциклети. Оригиналната фабрика се пренасочва изцяло върху машини за вътрешния пазар на СССР. Световното признание идва бавно. „Ural Motorcycles“ достига до Обединеното кралство през 1970 г. и дори тогава се продава под друго име (Cossack Motorcycles). 

Компанията е изцяло собственост на държавата, но това се променя през 1992 г. Руското правителството въвежда програмата за приватизационни ваучери, позната и от разграбването на заводите по българските земи тогава. Ръководството и служителите се обединяват, за да купят 40% дял, докато други 38% идват чрез програмата за частни ваучери. Руската държава запазва 22% дял в компанията.

Около 20 години по-късно (през 1994 г.), независим дистрибутор в Престън, Вашингтон, започва да продава Урал в Съединените щати. Но до 1998 година пазарът се обръща тотално – самите руснаци налитат на западни коли и мотоциклети. Производството на ИМЗ пада до 2000 бройки годишно, но незнайно как държи персонала от 4000 души.

Фирмата е продадена на грузинския държавник и бизнесмен Каха Бендукидзе, който привлича свои хора и идеи. Разширява производството на двуколесни мотоциклети и дори пуска хеликоптер, наречен Ural Wolf. Две кратки години по-късно намаляващите продажби и надвисналият дълг принудждават завода да затвори. Каха продава компанията на група инвеститори през декември 2000 г., един от които включва Иля Хайт, настоящият главен изпълнителен директор на IMZ (и мажоритарен акционер). След бързо, но ефективно рационализиране на операциите, което включва свиване на броя на работниците с цели две трети, заводът отново отваря врати през пролетта на 2001 г.

 
Урал


През 2002 г. Irbit Motorworks of America, Inc. (дистрибуторското подразделение в Америка) е регистрирано в Редмънд, Вашингтон, където все още се намира централата на компанията. На следващата година в Австрия е създадено европейското дистрибуторско звено (Ural Motorcycles GmbH). През 2006 г. се появява холдинговата компания IMZ-Ural Group, Inc., под която се намира всичко.

И така, къде всъщност се произвеждат мотоциклетите? Е, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г., производственият й завод все още се намираше в Ирбит. IMZ-Ural веднага осъди атаката. Мадина Мержоева (вицепрезидент по маркетинг и международни продажби) по-късно каза : „Хората разбират, че това, което се случва, не представлява марката. Всичко, което сме направили през последните 20 години, е съобразено с точно противоположните ценности, които се използват [да оправдае] този конфликт."

В следващия месец производството е спряно поради санкциите, наложени на Русия от останалия свят. Вече не можеше да внася частите (почти 80%), необходими за производството на мотоциклети или да изнася нещо. По това време приблизително 1200 бройки с кош са произвеждани всяка година, като 95% от тях са за износ. Компанията обаче действа бързо и се премести в Петропавловскв, Казахстан. Производството беше възобновено през август 2022 г., където се извършва и днес.

Според компанията основният й пазар е Съединените щати, но тя продава машините си по целия свят чрез мрежа от над 190 представителства и сервизни центрове. IMZ-Ural прави само няколко модела, а  Gear-Up е смятан за един от най-великите мотоциклети в ретро стил на пазара днес.
 

 

0 от 500
  • #8
    21 rate up comment 9 rate down comment
    Kresi ( преди 1 месец )
    Ами и в китай влязоха големите автомобилни фирми и те си копираха от всички.Влезте в ютуц да видите какво е било в кита преди да влязът там световните фирми и ще разберете кой и как ги извади от мизерията
  • #7
    22 rate up comment 6 rate down comment
    анонимен ( преди 1 месец )
    1-ви, виж какви мотори и колко модела правят сега БМВ и ги сравни с този антикварен модел:)
  • #6
    27 rate up comment 6 rate down comment
    До 1 ( преди 1 месец )
    То и класическата Лада се произвеждаше до преди 10 години. Но още през 90те беше неадекватна на фона на чуждото производство. Просто това е политиката в Русия, ако не е за военни цели не е приоритет. А виждаме че пък при военните цели (и парите за тях) се шири корупция, та и там са до никъде реално. Не е да няма умни руснаци, но ето. То чисто статистически от 130млн население, все ще намериш 100-200 Хил читави инженера да направят нещо добро.
  • #5
    22 rate up comment 7 rate down comment
    анонимен ( преди 1 месец )
    почти всичките му части са внос а вече и не се произвежда в раша.
  • #4
    34 rate up comment 31 rate down comment
    анонимен ( преди 1 месец )
    Ам .... какво? Това част от "да покажем, колко лоша е Русия" кампанията ли е?
  • #3
    49 rate up comment 16 rate down comment
    анонимен ( преди 1 месец )
    Интересно защо копирането винаги е "Съюза копира от Запад" а не обратното? Всичко руско е "сделано в Росии" западно копие, което във всяко отношение е по- зле от първообраза си
  • #2
    39 rate up comment 16 rate down comment
    анонимен ( преди 1 месец )
    Имах такъв по комунизма. Все нещо се чупеше по него. Голям биклюк. И до пазара нъляма да тръгна с това, че не е ясно ще се върна ли на ход ;)))
  • #1
    29 rate up comment 54 rate down comment
    анонимен ( преди 1 месец )
    Незнам кой от кого е крал, какво е копирал, но единя мотор се поризвежда и до днес, а баварксиа отдавна не. Същото важи и за АК. Краден не краден - не само се произвежда, но и се използва. Също така само с копиране става.. Да не се пропуска и факта, че през онези години, който каквото докопа от противника, ако е по-добро го "копира",