В ъгъла на живописно гробище близо до Ню Джърси има уникален погребален паметник. Той завладява роднините на покойниците, които минават. Става въпрос за впечатляващата реплика в реален размер на лимузина Mercedes-Benz 2400 D. 1982 , ръчно изработена от 32-тонен гранитен блок.
За завършването на скулптурата са необходими цял екип от майстори и 17 месеца яка работа. Не само че е произведение на изкуството. Тази специална почит е и разказ за връзката между двама братя.
Историята за необичайния гроб
Кой любител на автомобили не е мечтал като тийнейджър да има „онази“ специална кола, когато вземе книжката си? Всички сме имали поне една любима, която по някаква причина или без такава ни е карала да въздишаме. В случая с Реймънд (Рей) Це - неговата фантазия е да кара Mercedes.
Рей Це живее и учи в Хонконг, но често посещава по-големия си брат Дейвид, успешен бизнесмен, който се е установил близо до Ню Йорк (САЩ). И двамата са луди по автомобилите. Баткото има няколко модела от висок клас, които пленяват Реймънд. Това кара Дейвид да обещае на братчето си – навърши ли 17 години, ще му купи най-хубавия модел на немската компания.
За съжаление, Рей Це умира през 1981 г. в Хонконг след заболяване, когато е едва на 15! Дори не успява да да получи мечтаната шофьорска книжка. По-големият брат обаче иска да спази обещанието си. Така той възлага на занаятчиите от „Rock of Ages“ във Върмонт да създадат надгробен паметник по образа и подобието на Mercedes-Benz 2400 D от 1982 г. в реални размери. Лимузината е любимият модел на покойния Рей.
Майсторите работят повече от година и половина, за да го изваят от гранитен блок, който първоначално тежи 66 тона (и според съобщенията е струвал около 250 000 долара по това време). За да го направят възможно най-реален, им е нужен истински модел, а това се оказва невъзможно. По това време въпросната класика от Щутгарт не се произвежда в САЩ. Затова Дейвид моли самата централа на Mercedes-Benz в Германия за дизайните. И от Германия му ги пращат.
След като е завършен през август 1983 г., той е инсталиран зад малкия мавзолей, където е погребан Рей. Крайното тегло на каменното произведение е 32 тона. Необходим е специален транспорт, след което се монтира на окончателното му място.
Резбата е педантична, прецизна във всеки детайл, с изключение на липсата на орнамента на предния капак и страничните огледала за обратно виждане. Това става по изричното желание на Дейвид, тъй като биха били твърде лесни за откъсване от вандали. Или отнесени от времето.
Както отпред, така и отзад, до ден днешен можете да прочетете "RAY TSE" на регистрационните номера, ако посетите мястото до Ню Джърси. Освен името на Рей, няма видими дати или етикети на паметника или върху мавзолея в гробището Rosedale. Говори се, че до смъртта си през 2020 г. Дейвид го посещавал всеки ден и се грижил за околната растителност много внимателно.
Един от присъстващите на погребението на Рей - Ричард, е наемател в онези времена на жилищните блокове, собственост на Дейвид Це. Той обяснява през 2019 г. някои подробностите за паметника и неговата история пред Weird NJ: “Дейвид беше с около двадесет години по-възрастен от Рей. Когато момчето почина, родителите му не можаха да приемат загубата и изпратиха тялото тук, за да го погребат. Те дори не присъстваха".
„На присъстващите бяха дадени пари за игра и фалшиви златни кюлчета, които да хвърлят в кутия с огън, така че Рей да има богатство в задгробния живот…. Те също ни дадоха истински пари и обясниха, че би било неуважително да откажем. Получих 30 долара, които държах в едно чекмедже и не ги докоснах повече пет години”, разказва свидетелят.
Мавзолеят на Рей и неговият мерцедес заемат четиридесет парцела от гробището, което струва общо половин милион долара по онова време. Каменният Mercedes на Рей все още е паркиран на мястото си днес и не само изпълнява обещанието на Дейвид към брат му, макар и не по начина, по който той би очаквал.
Стои и като паметник на тяхната братска любов. Въпреки че животът ги разделя, връзката им продължава чрез това произведение на изкуството, което ни напомня колко е важно да спазваме обещанията си. И да почитаме близките си. Както е казал Йохан Волфганг фон Гьоте: „Честта на един човек може да го последва и отвъд гроба“.