Mercedes-Benz започна да използва рентгенови лъчи по време на краш-тестове. Източникът на радиация е линеен ускорител, разработен с подкрепата на Германския институт за динамика на бързите процеси. Той позволява при симулиране на удар да се направят около 100 снимки, които след това се компилират във видео поредица. И благодарение на нея инженерите могат да видят процесите, протичащи вътре в манекена или силовата структура на тялото.
Първият краш-тест на Mercedes се провежда на 10 септември 1959 г. на площадка близо до завода в Зинделфинген. Днес компанията провежда до 900 такива теста годишно и още около 1700 теста за приплъзване, когато каросерията или част от нея е монтирана върху движеща се платформа и е подложена на силите, възникнали при реален сблъсък.
В опит да разбере какво се случва в този момент със силовата структура, Mercedes-Benz първи в индустрията се обърна към рентген. В случая се използва технология, която Германският институт за високоскоростна динамика (Ernst Mach Institute) разработва от 2016 г.. Тя е тествана в тест за страничен сблъсък на седан C-Class и манекен SID II с женска анатомия, специално създаден за такива тестове.
Източникът на рентгеново лъчение беше линеен ускорител, работещ на честота 1 килохерца. Той създава лъч от фотони с енергия до девет мегаелектронволта и позволява да се погледне във всеки материал, използван в конструкцията на автомобила.
Рентгеновият импулс продължава само няколко микросекунди. Теоретично това прави възможно заснемането на до 1000 снимки с висока разделителна способност в секунда, но поради преходността на краш-теста, резултатът е само стотина снимки, комбинирани във видео поредица. Благодарение на рентгеновите лъчи можете да се види как гръдният кош на манекена се свива и силовата структура на тялото се деформира, а радиацията не влияе на работата на различни електроники за запис и измерване.
В съответствие с нормативните изисквания помещението, в което се провеждат рентгеновите краш-тестове, разполага с цялостна радиационна защита, разработена от експерти на института „Ернст Мах“. Дозиметрите се използват за измерване на нивата на радиация. Около сградата е издигната допълнителна бетонна стена с дебелина 40 сантиметра и е монтирана специална врата, тежаща 45 тона.