Китай създаде литиева клетка с рекорден специфичен капацитет от 711.3 ватчаса на килограм. Лабораторната проба е получена от екип от студенти от Института по физика към Китайската академия на науките и на теория такива батерии могат да се използват и за електромобили, и за електрически самолети. Фундаментално различна вътрешна структура с тънки външни стени, както и обещаващи анодни и катодни материали, помогнаха за постигане на висока производителност.
И така, за ултратънък анод китайските учени избират не графит, а метален литий, който може да съхранява 10 пъти повече енергия. Катодът е направен на базата на обогатен с литий манганов оксид. Все още не е възможно да се създаде такава клетка извън лабораторията. Процесите на неговото производство са предимно експериментални.
В същото време студентите постигат висок специфичен капацитет без оглед на други характеристики. Не е ясно как клетката ще се държи при ниски температури и дали ще може да издържи поне хиляда цикъла на презареждане. Например литиево-метална батерия, разработена в института Хелмхолц в Улм, запазва 88 процента от капацитета си след това. Специфичният му капацитет обаче е осезаемо по-нисък - 560 ватчаса на килограм.
Всичко това обаче е много повече, отколкото могат да осигурят конвенционалните литиево-йонни батерии, чиято средна мощност е 285 ватчаса на килограм (за клетки WeLion - 360 Wh/kg). Твърдите батерии демонстрират най-добра специфична енергийна интензивност - 400-500 ватчаса на килограм. И само литиево-серни и литиево-въглеродни клетки могат да се похвалят с няколко хиляди ватчаса. Но масовото използване на такива батерии е все още много, много далеч.