Подготвяната от властите в ЕС забрана за продажбата на нови автомобили с ДВГ от 2035 г. е поставена под сериозна заплаха, след като и структура на властта в самия Евросъюз призна за опасност. Това признание идва от Европейската сметна палата (ЕСП), която публикува доклад, в който се казва, че ЕС рискува да изостане в надпреварата да стане глобална суперсила на батериите.
Това, което притеснява одиторите на ЕС, са батериите за електрическите автомобили, които все още се произвеждат в много ограничени количества на Стария континент. Въпреки усилията, ЕС не може да отговори на потреблението на батерии, а с нарастващото търсене на електромобили ситуацията рискува да се влоши.
Анеми Туртелбум – белгийският член на ЕСП от 2018 г. и отговаряща за одита на батериите, обяснява: „ЕС не трябва да се окаже в същата позиция на зависимост за батериите, както с природния газ и Русия, например. На карта е нейният икономически суверенитет. Планирайки да спре продажбата на нови бензинови и дизелови автомобили от 2035 г., ЕС залага много на батериите. Но може да започне в неизгодно положение по отношение на достъпа до суровини, инвеститорския интерес и разходите. Поради това има опасения, че държавите-членки ще бъдат поставени в неблагоприятно положение“.
Достъпът до суровини продължава да бъде предизвикателство, наред с повишаването на цените и изострената конкуренция в световен мащаб. Ето защо усилията на ЕС за развиване на капацитета за производство на акумулаторни батерии може да не са достатъчни за посрещането на все по-нарастващите нужди, което означава, че Съюзът може да не достигне целта си за нулеви емисии през 2035 г., предупреждават одиторите.
За периода 2014-2020 г. секторът на акумулаторните батерии е получил от ЕС най-малко 1,7 млрд. евро под формата на безвъзмездна финансова помощ и гаранции по заеми в допълнение към държавната помощ от 6 млрд. евро от 2019 г. до 2021 г., главно в Германия, Франция и Италия. Одиторите обаче установиха, че Европейската комисия не разполага с пълна картина на цялата публична подкрепа за сектора, което възпрепятства адекватната координация и насочването на средствата.
Капацитетът на ЕС за производство на акумулаторни батерии се развива бързо, като има потенциал да се увеличи от 44 GВт/ч през 2020 г. на 1200 GВт/ч до 2030 г. Тази прогноза обаче не е никак сигурна и може да бъде застрашена от геополитически и икономически фактори.
На първо място, производителите на батерии могат да се откажат от ЕС в полза на други региони, като например САЩ, които им предлагат сериозни стимули. За разлика от ЕС, САЩ пряко субсидират производството на минерали и батерии, както и закупуването на електрически превозни средства, произведени в САЩ и с американски части.
Второ, ЕС зависи в голяма степен от вноса на суровини предимно от няколко държави, с които не са сключени търговски споразумения - 87 % от необработения литий се внасят от Австралия, 80 % от мангана - от Южна Африка и Габон, 68 % от необработения кобалт - от Демократична република Конго и 40 % от необработения природен графит - от Китай.
Европа разполага с няколко находища, но е необходим период от най-малко 12-16 години от откриването на суровините до използването им в производството, което прави невъзможно бързото реагиране при нарастване на търсенето. Настоящите договорни споразумения обаче обикновено осигуряват доставки на суровини за производството само за 2 или 3 години напред. Одиторите отбелязват, че през март тази година Европейската комисия предлага законодателен акт за суровините от изключителна важност, за да преодолее този проблем.
Трето - конкурентоспособността на производството на акумулаторни батерии в ЕС може да бъде застрашена от нарастващите цени на суровините и енергията. В края на 2020 г. цената на батериен блок (200 евро за кВт/ч) е над два пъти по-висока от планираното. Само през последните две години цената на никела се е увеличила с над 70 %, а на лития - с 870 %.
Одиторите също така критикуват липсата на количествено измерими цели, обвързани със срок. До 2030 г. по европейските пътища се очакват около 30 милиона превозни средства с нулеви емисии и вероятно почти всички нови превозни средства, регистрирани от 2035 г. нататък, ще бъдат захранвани с акумулаторни батерии. Настоящата стратегия на ЕС обаче не оценява капацитета на сектора за производство на акумулаторни батерии да отговори на това търсене.
Като цяло одиторите предупреждават за два потенциални сценария за най-лоши ситуации, в случай че капацитетът на ЕС за производство на акумулаторни батерии не се увеличи според очакваното. Първият сценарий е, че ЕС би могъл да бъде принуден да отложи забраната за превозни средства с двигатели с вътрешно горене след 2035 г. и да не успее да постигне целите си за въглеродна неутралност.
Вторият е, че ЕС може да се наложи да разчита в голяма степен на акумулаторни батерии и електрически превозни средства, произведени извън ЕС, в ущърб на европейската автомобилна промишленост и работната сила, за да постигне автомобилен парк с нулеви емисии до 2035 г.
В края на месец май осем държави от ЕС, в това число и България, се обявиха против срока за приемане на новите екологични стандарти Евро 7, който сега е 2025 г. В общ документ се посочва, че по-строгите стандарти ще отклонят средства, необходими за постигане на голямата цел на ЕС, а именно – забрана на продажбата на нови автомобили с двигатели с вътрешно горене през 2035.