Съединителят на автомобила е един от основните автомобилни компоненти, с помощта на който се предава въртящият момент от двигателя към трансмисията. Всъщност, става дума за т.нар. фрикционен съединител, който зацепва и разделя валовете на силовия агрегат и скоростната кутия.
Повечето такива съединители се монтират на ръчни ръчни скоростни кутии, но има и такива, коитоса предназначени за роботизираните трансмисии. Най-често те са по два съединителя за роботизирани преселективни кутии с автоматично управление. Въпреки по-сложната технология, на практика те почти повтарят функционалността на хидромеханичните съединители от ръчните скоростни кутии.
Когато начинаещ седне зад волана на автомобил, оборудван с ръчна трансмисия, основните му проблеми започват именно със съединителя. Или по-скоро не със самия технически възел, а с неговото управление. Млад шофьор се научава да натиска правилно педала, за да премине въртящия момент плавно към колелата, без резки движения и приплъзване, които пряко влияят върху живота на съединителя. Това действие не става веднага - трябва време за да се свикне с управлението му.
Водачът може да действа неправилно с педала на газта и колата да спре с неприятно потрепване при потегляне. Или, обратно, той натиска газта толкова силно, че излишният въртящ момент кара дисковете на съединителя да се плъзгат и да се нагорещят, поради което съединителят като цяло изпитва повишено износване. Така съединителят може да се повреди само за месец, но при правилна употреба издържа много години.
С течение на времето инженерите разработват нови видове механични трансмисии. Има няколко вида дизайни на съединителя. Преди време широко се използваха съединители с жило, което беше прикрепено към лоста на педала и отиваше към същия лост на кутията. Сега се използват основно хидравлични задвижвания. Те се управляват от електроника, която регулира налягането в хидравличния механизъм и помага на водача да "затвори" правилно дисковете на съединителя.
В момента на свързване на дисковете на съединителя хидравличният механизъм създава точно силата, необходима за безопасното изравняване на въртенето на валовете на двигателя и скоростната кутия. Приплъзването е незначително, поради което колата потегля без риск за оборудването. В същото време се осигурява плавното зацепване и изключване на съединителя поради лекото приплъзване на фрикционните дискове.
Грешките на водачите вече се коригират от електронен блок за управление, който в съвременните автомобили с механична скоростна кутия регулира и подаването на газ при потегляне. Той добавя малко обороти към двигателя, за да осигури необходимото сцепление за плавно стартиране на колата, което прави превозното средство много лесно за работа от начинаещи.
По този начин сега водачът трябва само да натисне плавно педала на съединителя, дори без да натиска газта, за да започне движение. Газ може да се добави, след като дисковете на съединителя са напълно затворени и машината е тръгнала на първа предавка.
В свободен режим на работа съединителят е затворен много плътно поради напрежението на пружините и въртящият момент от двигателя се предава от коляновия вал към маховика, след това към корпуса и през пружините към задвижващия (притискателен) диск . Когато педалът на съединителя е натиснат, тоест в режим на работа, задвижваният диск е плътно долепен до маховика и притискащия диск.
За да "отвори" съединителя, водачът трябва да натисне педала, докато притискащата плоча се отдалечава от маховика и освобождава задвижвания диск, прекъсвайки предаването на въртящия момент от двигателя към скоростната кутия. Тази операция отнема само няколко секунди. Устройството на съединителя не е предназначено за непрекъсната работа - трябва да се използва само при смяна на предавките и при потегляне.