През 20-ти век на бял свят се появяват всевъзможни интерпретации на автомобили, включително и военни такива. Последното до голяма степен беше улеснено от т.нар. Студената война - идеологически противоположните сили търсеха различни варианти за надмощие над врага.
Ярък пример за такава футуристична концепция беше разработването на военна подземна кола, която в Съветския съюз нарича „бойна къртица“. И въпреки че историята за появата и изпитанията ѝ изглеждат донякъде фантастика, такова превозно средство наистина е съществувало.
Доста често срещана идея през миналия век е разработването на подземни саботажни превозни средства, които да се появят в тила на врага, но това изисква подходяща техника и оборудване. А един от първите, които се опитват да проектират такова устройство, е руският инженер Петр Рассказов. Смята се, че през далечната 1904 г. именно той става родоначалник на повечето последващи проекти за самоходна подземна машина. Въпреки това през 1905 г. изобретателят е убит, а рисунките му изчезват, като по-късно, по неизвестен начин, се озовават в Германия.
През тридесетте години на миналия век немският инженер Хорнер фон Вернер работи по проект с кодово име Midgard Schlange- име е взето от скандинавския фолклор. Тъй като превозното подземно средство трябва да бъде военно, е планирано върху него да се поставят мощни оръжия. Това обаче, както и потенциалната мощност на силовия тракт, значително повишават цената на и без това скъпия проект.
Затова в условията на Втората световна война, особено след повратния момент в полза на антихитлеристката коалиция, проектът е затворен. Паралелно с развитието в Германия, руснаците също се опитват да реализират подобен проект. В Съветския съюз той се прави под ръководството на инженер Александър Требелев. В предвоенните години обаче не е възможно за руските учени да разработят така желаната подземна кола.
Ситуацията се променя, след като след Войната, руснаците се сдобиват с германските проекти и разработки, както и си връщат онези, някога направени от руския учен Рассказов. Така проектът е възроден с пълна сила, като куратор му е министърът на държавната сигурност на Съветския съюз В. С. Абакумов. Точните подробности за проекта са неизвестни, тъй като според различни източници разработките по него продължават да бъдат класифицирани като „строго секретни“.
В същото време има твърдения, че съветската подземна кола с кодово име „Бойна къртица“ все пак е създадена под формата на експериментален прототип. Появява се и вероятно описание на техническите характеристики: дължина - 35 метра, диаметър - 3 метра, средна скорост - 7 километра в час, двигател - ядрен реактор, брой на екипажа - пет души, капацитет - до 15 души. В периода от 1962 до 1964 г. пилотното копие на подземната кола е докарано на етап изпитания.
На широката общественост е известен само един реален тест на „Бойната къртица“ в района на връх Благодат в Урал, но за нещастие атомният двигател се самовзривява на дълбочина 10 метра, а екипажът загива. Този инцидент слага край на по-нататъшното развитие и проектът е затворен. Не е останал дори прототипа, който според една от версиите просто се е "изпарил" от силната експлозия.