Всекидневно милиони хора по света минават покрай пътните знаци, получавайки различна информация от тях. Както цветовете на светофара, така и значението на основните знаци, е известно почти на всекиго, дори той да не е шофьор. Но как започва тяхната история, независимо от днешните им визуални различия в някои части на света?
Началото на пътния знак може да бъде проследено още от Древен Рим. Няколко десетилетия пр. Хр. римляните са поставяли каменни колони по пътищата в цялата империя, които са показвали разстоянието до Рим, както и на кого е трябвало да бъде платен данък за преминаването.
Векове след разпадането на империята част от пътната система, изградена от римляните, все още се използвала. Тогава започват да се появяват и първите указателни табели на кръстопътища, показващи в коя посока се намирали по-големите градове. С разрастването на транспортните нужди обаче се увеличава и нуждата за по-стриктно регулиране на движението. Така, няколкостотин години по-късно в Английското Кралство всяка енория била задължена да изгради ограничителни колове встрани от пътищата. Въпреки постепенната модернизация, последните пътни системи от римско време все повече западали.
Друго нововъведение през този период е материалът, от които се изработват съответните табели – камъкът вече не се използва, като неговото място е заето от дървесината. По-значимите пътни знаци се появят няколко века по-късно, а именно с първите велосипеди. Първоначално замислен като странично хоби, велосипедът не е масов, но засилващият се интерес към двуколесното превозно средство през втората половина на XIX век води до усъвършенстване на дизайна му. Не след дълго - през 1860 г., велосипедът става масов, а това налага и въвеждането на табели, които предупреждават за наклони или опасности по пътя.
Материалът, използван дотогава, все още е бил дървесината. През същата половина на века се появява и боядисването на табелите, което е ставало с оловни бои. Няколко десетилетия по-късно в употреба влизат металът като нов материал за пътните знаци, както и светлоотразителните бои. Тези подобрения се въвеждат с появата на първите автомобили, което води и до нуждата за още по-добра пътна сигнализация.
През 1895 г. в Италия се въвежда първата стандартизирана система за пътни знаци. Само 5 години по-късно в Париж се провежда среща на международните туристически дружества, които отговарят за обозначаването по пътищата. Целта на срещата била да се стигне до международен стандарт за знаците. В САЩ подобно решение е постигнато през 1905 г., което води до масовото монтиране на знаци от чугун по пътната мрежа в щата Ню Йорк. Една година преди края на първото десетилетие на XX век пък девет държави от Европа приемат използването на 4 пътни знака.
Между 30-те и 50-те години най-различни стандарти са били приети на територията на Европа, но по-значима се оказва появата на първия знак „Стоп“ в Детройт през 1915 г. Той бил с размери 60х60 см с черни букви на бял фон. Важна в САЩ се оказва и 1922 г. Тогава представители на властта от няколко щата събират информация за въвеждане на общоприети форми на знаците. Първите такива форми са кръг, използван за обозначаването на прелези, октагон за „Стоп“, диамантена форма за последващ завой, квадрат за предупреждение и правоъгълник за обозначаване на разстояние до точка или лимит на скоростта. Междувременно на Стария континент масовото използване на пътни знаци също търпи промени. Познатите в днешни дни алуминиеви форми и различни цветове започват да се появяват чак след Втората световна война.
С наближаването на XXI век по целия свят все по-малко се използват текстове по знаците, вместо символни означения. Това решение се оказва не по-малко съществено, тъй като намалява нуждата чуждестранни шофьори да знаят местния език. Иновациите в пътните знаци не спират дотук. В днешно време съществуват знаци с LED-дисплей, позволяващ смяната между различни символи. Те могат да се управляват както ръчно, така и автоматично.
Без съмнение пътната сигнализация е важна и дори незаменима част от пътното регулиране. И дори понякога да изглежда, че някои знаци по-скоро пречат, то със сигурност те могат да са причина за предотвратяването на сериозни инциденти.