Eдна модифицирана версия на Bugatti Chiron взриви интернет тази седмица, като успя да постигне скорост от 490.47 км/ч и подобри с над 42 км/ч резултата на Koenigsegg Agera RS. Но макар това удивително постижение да бе официално сертифицирано от TUV и потвърдено от независими наблюдатели, то така и няма да бъде признато за нов световен рекорд. Причините за това са две.
Едната, за която говорят всички, е, че колата не е по същество сериен модел, а прототип. От Bugatti настояват, че всъщност става дума за предпроизводствена версия на бъдещия Chiron SuperSport, и вероятно биха могли да получат одобрение със задна дата, така че това е по-незначителният проблем.
По-значителният е, че рекордът бе постигнат само в една посока на пистата в Ера-Лесин, тайното тестово трасе на концерна Volkswagen в Долна Саксония. Правилата и на Guinness, и на другите сертифициращи организации изискват официалните световни рекорди за скорост да се вземат като средна скорост от два опита в различни посоки, осъществени в рамките на 60 минути.
В интерес на истината това е доста остаряло правило - от времената, в които измерването не е било напълно точно, а скоростта и посоката на вятъра са играели основна роля за постигането на рекорди. В наши дни, и при скоростите, за които става дума, ефектът им е доста по-малък. Но правилото си остава.
От Bugatti обаче обясняват, че не е имало как да направят опит в обратната посока. След дълги години на тестове по часовниковата стрелка грапавините по асфалта на скоростната отсечка в Ера-Лесин са се изгладили в едната посока, и фактически са се превърнали в нещо като шипове, сочещи напред. Карането срещу тях води до много бързо прегряване на гумите - не точно явлението, което искаш, ако караш с почти 500 км/ч.
Самата писта в Ера-Лесин има множество недостатъци от гледна точка на скоростните рекорди. Трасето е създадено през Студената война, защото тогава се е намирало в забранената за полети гранична зона между ФРГ и ГДР, и по този начин от VW се предпазвали от промишлен шпионаж.
Единият от минусите му е, че е почти на морското равнище, където въздухът е най-гъст и оказва най-голямо съпротивление. За сравнение официалният рекорд на Koenigsegg бе постигнат на голяма надморска височина и при доста по-разреден въздух в Невада.
Вторият е, че скоростната отсечка на Ера-Лесин няма достатъчно дълга права, за да развиеш подобни скорости и после постепенно да спреш. Сега тестовият пилот Анди Уолъс трябваше да убие разликата от 490 км/ч до 200 км/ч само за половин километър, за да влезе в завоя.
Разбира се, от Bugatti биха могли просто да отидат за теста си някъде другаде. Само че правилата за безопасност, които се следят много строго в Германия, не им позволяват да поемат същите рискове, които може да приеме Koenigsegg например. Както отбеляза Top Gear, единственият сигурен начин да сравним способностите на най-бързите хиперколи на планетата е просто да ги съберем на едно място и при равни условия. Но това едва ли може да се случи в обозримо бъдеще.
Вижте историята на рекордите за скорост от 1894 година до днес:
С пилота Оливър Уеб зад волана, клиентска Tuatara постигна максимална скорост от 484.53 км/ч в първия опит, и смайващите 532.93 км/ч при втория през 2020. Така, според регламента за световните рекорди, е записан среден резултат от 508.73 км/ч. Но после се разкриха доста неточности при измерването и резултатът бе анулиран. По-късно при повтория опит Tuatara записа 475 км/ч - но този резултат бе записан в еднопосочен тест, тоест не може да бъде вписан като рекорд. А е и по-бавен от постижението на Bugatti година по-рано.
7
