Какво мисли най-популярният автомобилен влогър в Европа за пърленката, старите лади и Пиринския край
"Дотук България беше изумителна. Прекарахме страхотни десет дни, разгледахме най-различни места. Бяхме в Рилския манастир, който ме зашемети, бяхме в Шумен... Не съм сигурен, че мога да понеса още много от софийските легнали полицаи. Но пътищата, които открих в планините, са сред най-добрите в Европа. Беше удоволствие да карам тук".
КОГАТО СТАВА ДУМА за приятни за каране пътища, Сам Майкъл Дейвид Фейн знае какво говори. По професия PR консултант с опит от няколко различни индустрии, той е и потомък на една от най-старите аристократични фамилии в Англия. Но няколко милиона души по света го познават просто като Сам, лицето на Seen Through Glass и един от най-популярните автомобилни влогъри в Европа. Крис Харис, водещият на Top Gear, има 428 000 последователи в YouTube. Сам има 430 000. Можете да го видите да тества суперавтомобили, да се състезава на тренажор със самия Себастиян Фетел, или пък да обикаля света с възможно най-необичайната за такова приключение кола. Доста добре за нещо, започнало преди по-малко от пет години просто като хоби.
"НИКОГА НЕ СЪМ ОЧАКВАЛ да стана професионален влогър", признава Сам, с когото си говорим в софийското студио на Bulgaria ON AIR. "Започнах го като хоби. Бях PR консултант, не бях много натоварен и ми се правеше още нещо. Татко ме посъветва да си намеря хоби. Винаги съм обичал да снимам видео, и освен това обичам колите, така че изборът беше лесен. Мислех си, че може да изкарвам по стотина лири от YouTube на месец и с тях да си купувам билети за Формула 1. Година по-късно имах 100 000 абонати и понеже това беше много по-интересно от дневната ми работа, я напуснах. И ето ме пет години по-късно, обикалям света и снимам себе си. Не се оплаквам. Но не е животът, който си представях за себе си".
В НАШИ ДНИ, И ПРИ ПРИМЕРА на фигури като нашумялото семейство Кардашиан, милиони хора искат да бъдат влогъри и инфлуенсъри. Но малцина разбират как реално стоят нещата.
"Първото, което казвам на всички, които ме питат как да станат професионални ютюбъри, е, че не е нито толкова лесно, нито толкова изгодно финансово, колкото си мислят повечето хора", казва ни Сам. "Парите не идват лесно. През първата година, докато събера към 150 000 абонати, едва ли бях изкарал повече от 1000 лири. Така че отнема време, трябва да си търпелив и твърдо решен в началото. След това парите започват да идват, по различни начини. Основният източник при мен е от реклами. Всеки път, когато някой гледа мое видео и види някоя от онези досадни реклами, получавам част от рекламните приходи. YouTube, или по-скоро Google, взима половината, и за мен остава другата половина. После, естествено, идват и търговските партньорства. Надяваш се, че компании като BMW, или Pirelli, или Shell ще ти се обадят и ще кажат: здрасти, Сам, искаме да рекламираш нашата марка. Това са двата основни източника. Продавам и фланелки с моя бранд, гривни и различни други дреболии за моята публика".
СЕГА САМ Е ПОТЪНАЛ В последния си проект, наречен Drive The World: амбициозно едногодишно околосветско пътешествие. "Тази година реших - още не съм сигурен защо - да направя 12-месечна обиколка на света, през 36 или 37 държави. Целта е да открием различните автомобилни култури по света. За четирите години, откакто правя този YouTube канал, имах възможност доста да пътувам и да срещам най-различни хора. Но колите са страст навсякъде. Така че искам да видя какво вълнува автомобилните фенове в Америка, България, Австралия - дали сме еднакви, или се различаваме. Още не съм си отговорил на това. Но е голям и вълнуващ проект, който едва сме преполовили".
Освен това е и доста скъп проект. За да го осъществи, Сам разчита на спонсори - логистичната компания, която транспортира неговото Porsche 911 през океаните, и лизингово дружество, благодарение на което е успял да се сдобие с въпросното Porsche.
"Но и след това все още не стигаха пари, затова се обърнах към публиката си и направих проект в Kickstarter. Признавам, мислех си, че може да е катастрофа, и я съберем 20 лири, я не". Но всъщност даренията буквално завалели - от по лира, по пет или десет. Най-голямото от тези дарения всъщност се оказало от България - от напълно непознат за Сам човек. В крайна сметка се събрали към 30 000 евро, които покрили голяма част от разходите за полети и хотели. "В един момент просто седяхме с приятелката ми пред лаптопа и гледахме как парите не спират да идват", спомня си Сам.
ИМЕННО ВЪПРОСНАТА ПРИЯТЕЛКА е най-загадъчният герой в Seen Through Glass - а също и връзката с България. Вики е от София, но в епизодите присъства само като мистериозен глас зад кадър. И предизвиква хиляди догадки от фенове как изглежда и с какво се занимава. Ние знаем, но ще запазим мистерията.
"Правя цялото пътешествие с моята приятелка, която е българка", обяснява ни Сам. "Затова и се позадържахме тук, за да прекараме малко време с нейното семейство - а също и да поизперем дрехите си, което беше наистина належащо след пет месеца на път". Двамата са заедно от три години и Вики е пряко замесена в това, с което се занимава Сам. "Не бих могъл да се справя без нея, а и не бих искал. За нас е чудесно да преживяваме такова приключение заедно. На моменти е напрягащо - с когото и да си в една кола 12 месеца, ще има такива моменти. Но Вики ми е наистина огромна подкрепа - не само психически, но и в бизнеса".
Сам и Вики след изпитанието Нъларбор. Снимки SEEN THROUGH GLASS
КОЛКОТО ДО НАПРЯГАЩИТЕ МОМЕНТИ на пътя, при едно околосветско приключение те не са малко, разбира се. "Най-трудно беше нещо, наречено Нъларбор - една огромна пустиня в Западна Австралия. Прочута е с това, че там няма абсолютно нищо. Почти никакви бензиностанции, храна и места за нощувка. Няма хора и дори дървета - оттам и името. Пътуваме с Porsche 911, което може би не е най-очевидният избор за такова приключение, така че онези четири дни през пустинята с него бяха наистина напрягащи. Но и запомнящи се.
ИНАЧЕ КАТО НАЙ-МЪЧИТЕЛНОТО за шофиране място Сам без колебание сочи Индия. Признава, че в културно отношение страната му е отворила очите - "но пътищата са просто неразгадаеми. Не само срещаш по шосето триколки, крави и слонове, но има и хора, които буквално живеят на пътя. Между Делхи и Тадж Махал през цялото време има камиони, каращи в насрещното. Никой не се впечатлява. Всъщност изобщо не карах в Индия, бях твърде уплашен. Само се возех".
Стигаме до неизменния въпрос какво би паркирал в гаража си, ако можеше да избира без ограничения. "Това е най-трудният въпрос за един автомобилен фен. За мен винаги мечта е било Ferrari 360 Challenge Stradale - вероятно защото бях тийнейджър в епохата на Михаел Шумахер. Това е страхотно настроена кола, с невероятен звук. Не можех да си я позволя, защото цената й расте непрекъснато, но миналата година си купих 360 Modena с ръчни скорости. Карам я и си представям, че съм в Challenge Stradale.
В БЪЛГАРИЯ ОБАЧЕ САМ се сблъска с един малко по-различен автомобил - Лада. "Преживяването с Ладата ми отвори очите. Но беше забавно. Това са коли, които никога не съм виждал или докосвал преди. Почти се изкушавах да купя една и да си направя свой собствен проект за рали автомобил - от Лада. Но не съм сигурен, че имам достатъчно търпение...".
Другият основен акцент от българското преживяване е храната. "Животът ми се върти около храната. Както и клиповете ми - мисля, че зрителите понякога се отегчават колко време й отделям. Сега съм обсебен от пърленките - Вики ме запозна с тях при първото ми идване в България. Обичам хляб и сирене, така че пърленката е идеалната комбинация.
Извън България най-добрата храна бе може би в Япония. Огромно разнообразие и всичко се усеща супер свежо. Изобщо храната е много важна за мен. Не се съмнявайте".
Още снимки от околосветското приключение на Сам и Вики вижте в галерията: