"Някога автомобилите бяха освободители, инструмент на социалния егалитаризъм", каза ни преди няколко години световноизвестният архитект Рем Колхаас. "Сега се превръщат в точно обратното".
Компании като GM инвестират милиарди в създаването на автомобили без волан и педали
ВСЕ ПОВЕЧЕ ХОРА ИЗПИТВАТ подобна тревога. Автомобилните производители вече ни отнеха свободата сами да ремонтираме колите си, настояват те. Тенденцията е самите коли да започнат да ни следят и дори да продават интимна информация за нас по начина, по който го правят Google и Facebook. Разработват се всевъзможни схеми, които да заменят притежаването на личен автомобил с някакви други форми на ползване. Появяват се нови технологии, които са на път да направят спазването на правилниците не само задължително, но и неизбежно. И накрая идва най-голямата заплаха според песимистите: самото ни право да шофираме да бъде отнето. За няколко десетки хиляди души в САЩ тази заплаха е толкова реална, че те създадоха Асоциацията за човешко шофиране (Human Driving Association) и сега правят постъпки правото да караш да бъде защитено от конституцията. Откъде идва заплахата ли? От трите водещи технологични тенденции при автомобилите днес: електрификацията, свързаността и автономното управление.
Рем Колхаас (вляво) и неговият ученик и съдружник Иполито Пестелини са изумени, че човечеството е склонно да пожертва свободата и правото си на усамотение в замяна на удобството
ПОПРАВИ СИ САМ. Електрификацията е на път да завърши една тенденция, започнала още в края на 90-те години с масовото навлизане на електрониката в автомобилостроеното: да направи невъзможно сами да поправите колата си. В Америка днес все по-популярни стават сбирки като RADwood, където се допускат само автомобили от 80-те и 90-те - последната епоха, в която колите можеха да се ремонтират само с подръчни инструменти, без да са нужни компютри и специален софтуер. Естествено, за повечето хора перспективата да легнат под колата с ключове и гресьорка не е точно привлекателна. Но въпросът е принципен. Способността сами да оправяме устройствата си ни дава контрол, свобода и усещане за смисъл, пише философът Матю Кроуфърд в книгата си "Shop Class as Soulcraft". Обратно, невъзможността да ги оправим сами (и дори да погледнем какво има под капака) ни прави техни слуги и роби. Затова и основателите на RADwood прогнозират, че цената на последните оцелели стари, механични автомобили ще започне да расте съвсем скоро.
"Времето, което сме склонни да отделим за разучаване на един продукт, за изучаване на функциите му, става все по-кратко", каза преди време Адриан ван Хойдонк, шефът по дизайна на BMW Group, пред "КОЛЕЛА". "А автомобилите винаги са били един от най-сложните продукти. Отнема месеци и години, за да разбереш напълно как работят. Хората вече нямат това време... Те все още харесват продукта, но не искат да четат упътването". Електрическото задвижване ще завърши процеса. При електромобилите механичните компоненти са значително по-малко; от значение е най-вече софтуерът. Както каза навремето Илон Мъск, Tesla дори не е автомобил, а компютър на колела.
КОНТРОЛИРАНИ НАВСЯКЪДЕ. Автомобилът е един от ключовете към прословутия "Интернет на нещата", в който всичко в живота ни ще е свързано. Но няма ли това още повече да подкопае свободата ни?. "Светофарите ще бъдат заменени от сензори, на които няма как да не се подчиниш. В новия свързан свят всяко място ще е под наблюдение - но от кого?“, пита Рем Колхаас. „България по комунистическо време имаше добра представа каква несигурност могат да носят собствените ни домове, когато имаме усещането, че някой може би ни подслушва. Смятам, че това е много тревожна тенденция. И съм наистина изумен, че човечеството прегърна този изцяло търговски аргумент с цената на собственото си уединение и лично пространство", признава големият архитект.
Думите на прехвърлилия 70-те Колхаас може да ви прозвучат като обичайния страх на по-възрастните поколения от прогреса. Но всъщност подобно мнение сме чували и от някои от най-влиятелните хора в автомобилната индустрия. "Ние и без това сме наблюдавани навсякъде", каза ни преди година Петер Шрайер, президентът по дизайна на Hyundai и Kia. "Много разсъждавам по този въпрос. Аз лично не искам да бъда идиота от машината. Вярвам, че машината, или колата, ако предпочитате, трябва да ни помага и да ни служи. Да ни дава онова, от което имаме нужда - превоз. Но не искам да бъда управляван от собствената си кола. И не желая да бъда наблюдаван навсякъде".
"Автопилотът" на Tesla Model 3 по време на тестове. Илон Мъск още преди години прогнозира, че с появата на самоуправляващи се коли вероятно ще се стигне до опит да се забрани на хората да шофират
ПРОДАДЕНИ… ОТ КОЛАТА СИ. Това, че постоянно свързаният с интернет автомобил ще е лесно проследим по всяко време, не е най-големият проблем - така или иначе огромното мнозинство от нас са дали на компании като Google правото да ни следят. По-притеснителното е какво ще правят автомобилите ни с цялата лична информация, която събират за нас (между другото със задаващото се автономно управление постепенно всички нови автомобили ще се сдобият и с вътрешна камера, която да следи шофьора през цялото време). Компании като Tesla си признават, че виждат в личната информация за клиентите си един основен източник на бъдещи приходи. По-традиционните производители уверяват, че не гледат на тази информация като на стока. Но нищо чудно пазарните тенденции да ги принудят да размислят. И двете основни тенденции в момента очертават спад в приходите на автомобилните гиганти. Автопилотите и схемите за споделяне означават, че колите ще се ползват по-ефективно – и съответно ще са ни нужни по-малко от тях. А електромобилите с тяхната далеч по-проста поддръжка почти няма да имат нужда от следпродажбено обслужване, от което днес идва солидна част от печалбите на производителите и дилърите.
„Начинът да компенсираме това е, че отсега нататък всички автомобили, които продаваме, ще бъдат свързани“, признава Емилио Ерера, главният изпълнителен директор на Kia Europe, пред Bulgaria ON AIR. „Това ни дава много ценна информация за клиентите и освен това ни позволява да им предложим множество различни услуги. Но първо трябва да се подготвим добре. iTunes, да речем, днес ви таксува по 99 цента за произволна услуга. Ние не сме готови да го правим. За да го постигнем, ще трябва да променим и мисленето си, и инфраструктурата“.
НИКОГА ВЕЧЕ СОБСТВЕНА КОЛА? Повечето стратези в автоиндустрията смятат, че в бъдеще – и то близко бъдеще - хората ще спрат да купуват собствени автомобили. Причината е ясна. Градското население продължава да расте с внушителни темпове и до 2050 година ще набъбне с нови 2 милиарда души, така че градовете съвсем ще отеснеят. Решението: да наемаме или споделяме колите си. В момента типичният градски обитател ползва колата си едва в около 4% от денонощието, така че в подобни идеи има някаква логика. Според други анализатори обаче съвсем не е сигурно, че с отпадането на личния автомобил трафикът ще се облекчи. Може би дори ще стане обратното: колите по улиците ще са по-малко, но ще се движат в пъти по-интензивно, за да покрият нуждите на десетки хора дневно.
Остава и въпросът за личната свобода и правото на лично пространство. „Споделянето и наемането определено са възходяща тенденция. Но не вярвам скоро да станат доминиращият модел“, коментира Жил Видал, главният дизайнер на Peugeot, пред Automedia.bg. „Тук опираме до въпроса за свободата на движение. С тези схеми човек е зависим от външна услуга и от други хора, и не е толкова свободен. Така че не очаквам бърза промяна в мисленето, поне не на всички...“. Промяната обаче може да бъде принудителна. С растящото замърсяване непрекъснато се повишават екологичните изисквания, което прави притежаването на автомобил все по-скъпо. Самите коли поскъпват от година на година заради все повечето нови технологии, които съдържат. Не е изключено да стигнат фазата, в която обикновеният човек да не може да си позволи да ги купи и поддържа, а само да ги наема.
ДА КАРАШ, ИЛИ ДА БЪДЕШ ВОЗЕН. Дори колите да останат достъпни като цена, не е сигурно, че те ще могат да бъдат карани. Почти всеки автомобилен производител в момента обещава да предложи напълно автономен автомобил в близките пет години - става дума за прословутото Ниво 5 на автономия, Mind off, при което човек няма никакво участие в управлението. Някои компании, като Mercedes-Benz, Honda, Volkswagen и BMW например, настояват, че ще запазят правото на шофьора сам да избира кога да кара и кога да бъде каран. Но други вече работят по коли, които дори нямат волан. Renault показа поредния такъв прототип в началото на май в Париж. General Motors инвестира милиарди в бъдещия модел Cruise AV, също без възможност за ръчно управление. Подобни проекти имат и Ford, Volvo, създадената от Google компания Waymo, френската Navya и кой ли още не. Още преди три години шефът на Tesla Илон Мъск предсказа, че в близо бъдеще "хората може да забранят шофирането, понеже е твърде опасно". Това предизвика толкова гневен отзвук, че Мъск бе принуден да уточни, че сам е против това.
Безопасността е главният аргумент в подкрепа на автономните автомобили. Според проучване от 2017 около 91% от катастрофите в ЕС са резултат на човешки грешки (за САЩ процентът е 94). Въвеждането на автопилоти ще заличи всички инциденти, ставащи от разсейване, шофиране в нетрезво състояние или просто защото някой изпитва нужда да се прави на мъж. Поне така уверяват производителите. Но въпреки този несъмнено убедителен аргумент широката публика не гори от желание да се остави на компютъра да я вози. Във Великобритания 68% от анкетираните миналата година не искат автономен автомобил; в САЩ 72% биха отхвърлили автопилота, защото му нямат доверие или просто защото искат сами да карат, показват резултатите на Pew Research Center. Впрочем скептицизмът не засяга само широката публика. "Мисля, че светът леко е превъртял около тази свързаност, и около автономното шофиране", казва Джери Макгавърн, главният дизайнер на Land Rover, в интервю за Bulgaria ON AIR. "Питал ли е някой клиентите дали искат автономна кола? Говоря сериозно. Ние не продаваме стоки за масово потребление. Ние продаваме автомобили - неща, към които хората се привързват. И част от тази емоционална връзка е възможността да караш колата си. Удоволствието идва от шофирането и от усещането, че си свързан с машината. Ако премахнеш това, премахваш част от очарованието".
Алекс Рой, основателят на Human Driving Association
ВОЙНАТА ЗА ВОЛАНА. Именно страховете, че се подготвя забрана на шофирането, са подтикнали Алекс Рой да основе Human Driving Association. Рой е колоритна фигура: рали пилот, писател, предприемач, телевизионен водещ. Прочу се през 2006, когато успя да подобри рекорда на прословутото нелегално рали Cannonball, прекосявайки Съединените щати от Ню Йорк до Лос Анджелис за 31 часа и 4 минути (разстоянието бе 4506 километра - същото като от София до Дубай, а средната скорост на Рой бе 144 км/ч). Днес Рой усилено се бори срещу заблуждаващите според него представи за автономното шофиране, създавани от производителите и медиите. Самата дума "автономия", обясни той в едно интервю за The New Yorker, означава свобода за човека - "свободата да отидеш навсякъде, или никъде, или просто да караш бързо през страната без никаква разумна причина".
Рой настоява, че автомобилните компании представят днешните си технологии в областта на автопилотите като доста по-напреднали, отколкото те са всъщност. Той оспорва и твърденията, че тези системи са по-безопасни от човешкото шофиране. Всички проучвания в тази посока са дирижирани от производителите, с подбрани от тях данни и условия, смята Рой. Никой не е показал недвусмислено, че автопилотът е по-сигурен. А за останалите проблеми, които уж ще се решат от автономните коли, има далеч по-прости и хуманни решения. За да се справят със задръстванията, властите трябва просто да инвестират в качествен обществен транспорт и в по-добри пътища; за да се справят със замърсяването, могат да заложат на електричеството. Алекс Рой обаче не е фанатичен враг на новите технологии. Напротив, той е директор специални проекти в компанията Argo AI, разработваща... системи за автономно управление. Но не вижда противоречие в това. "Те не са утописти", обяснява Рой пред М. О'Конър от The New Yorker. "Компанията е пълна с хора, които обичат шофирането. Те виждат в автоматизацията начин да разширят свободата ни, не да ни я отнемат". За Рой идеалната кола на бъдещето ще има автопилот за задръстванията и магистралите, ръчно управление за пътищата, по които карането е удоволствие, и един бутон, който може напълно да прекъсва връзката й с глобалната мрежа.
Политиците искат да ни внушат, че страстта към автомобила отмира, но те колосално грешат, уверява Арно Белони, директорът по маркетинга на Citroen
Според асоциацията на Рой най-голямата заплаха за шофирането идва не от производителите, а от политиците, които може да се опитат да наложат подобна забрана независимо от нагласите на хората. На подобно мнение е и Арно Белони, директорът по маркетинга на френската Citroen. "Мисля, че страстта към автомобила изобщо не е мъртва. Политиците се опитват да ни обяснят, че няма бъдеще за нея. Но те грешат, колосално грешат", казва Белони в интервю за "КОЛЕЛА". "Ще ви обясня защо. Автомобилът е свобода. Затова за него винаги ще има бъдеще. Дали ще е електрически, хибриден или бензинов, няма значение... Дори и в онова по-далечно бъдеще, когато ще имаме изцяло автономни коли, хората пак ще избират онези, в които се чувстват най-добре. Емоцията ще я има. Така че бъдещето е светло. Не трябва да се боим от него".