Колата, която едва не унищожи BMW

Затруднения за BMW, коментираха някои пазарни анализатори през март 2019, когато германският гигант обяви спад в печалбата заради големите инвестиции в нови технологии и свиването на основни пазари. Което вероятно щеше да е притеснително за акционерите и почитателите на марката, ако печалбата всъщност не бе намаляла до... 9.8 милиарда евро. Не звучи точно като "затруднение", нали?                ПОВОДЪТ Е УДОБЕН ОБАЧЕ да се подсетим за един по-ранен етап в историята на компанията, когато заради един смел ход BMW беше на съвсем тъничък косъм от фалита. Тогава в Мюхен нямаха пари да си плащат сметките за ток и за известно време като единствено спасение се очертаваше фирмата да бъде погълната от конкурента Daimler-Benz. Колкото и да е парадоксално, автомобилът, който тогава едва не загроби BMW, днес е най-ценният и желан от колекционерите неин модел.           През първата половина на 50-те срещу атрактивните спортни машини на Mercedes и Jaguar баварците могат да предложат само леко старомодното 501          В НАЧАЛОТО НА 50-ТЕ BMW не просто отстъпва на конкурентите в спортния сегмент, а дори не присъства там. Следвоенна Европа няма пари за луксозни машини, но в Щатите е точно обратното. Daimler чупи рекорди там със своя Mercedes 300SL, Jaguar също се радва на внушителен интерес към спортните си машини. В същото време баварците могат да предложат само солидни и леко старомодни купета като 501. Тогава в играта се намесва един човек с особени заслуги към историята на луксозните автомобили. Името му е Максимилиан Хофман и е роден във Виена, но емигрира в САЩ и става един от най-влиятелните автомобилни вносители в Ню Йорк. Тъкмо Хофман съветва Jaguar и Daimler да направят от състезателните си модели луксозни роудстъри за богатите американци. И пак той съветна BMW да тръгне по същия път, ако иска да има успех отвъд Океана.           Макс Хофман. На търговския и естетически нюх на този човек дължим не само BMW 507 и Mercedes 300 SL, но и Alfa Giulietta Spider и Porsche 356 Speedster            БАВАРЦИТЕ ПРИЕМАТ ОХОТНО идеята и поръчват на инженерите си да разработят по-късо шаси. Дизайнeрът на бъдещата 507 пък е избран лично от Хофман: той предпочита проекта на Албрехт фон Гьорц. Граф Албрехт фон Шлиц фон Гьорц и фон Фрисберг също е имигрант в САЩ: потомък е на стар аристократичен род, но всъщност графската титла се пада на по-големия му брат, а той е принуден да си търси щастието оттатък Атлантика. Захваща се с промишлен дизайн и създава паметни неща - от автомобили за Studebaker до рояли за Steinway & Sons. Но онова, с което ще остане в историята, е именно BMW 507.             "Граф" Албрехт фон Гьорц - макар да се представя така, всъщност право на титлата има по-големият му брат. След работата си за BMW германецът консултира Toyota и Nissan. Двете компании признават влиянието му при създаването на легендарните 2000GT и 240Z, макар те да не са само негов дизайн, както смятат някои            КОГАТО ВИЖДА ГОТОВИЯ автомобил, с купе от ръчно оформен алуминий, Хофман разбира, че е избрал правилния дизайнер. BMW 507 е мускулесто и агресивно, но без това да пречи на елегантния му облик. В множество класации то попадна сред 10-те най-красиви автомобила на ХХ век. Самият фон Гьорц е толкова впечатлен от работата си, че купува една бройка за себе си. Много от суперзвездите на епохата го следват, включително легендата от F1 Джон Съртийс. Елвис Пресли си купува две, втората като подарък за Урсула Андрес след съвместното им участие във филм (и може би още нещо, ако се вярва на жълтите хроники от онова време). Историята на първото 507 на Краля можете да видите в галерията под статията.              Това 507 е купено от Елвис Пресли като подарък за Урсула Андрес след съвместните им снимки във Fun in Acapulco. Странните брони са добавени от по-късен собственик. Снимка КОЛЕЛА          В ИНЖЕНЕРНО ОТНОШЕНИЕ колата е солидна, макар и далеч от способностите на 300SL. 3.2-литровият V8 двигател е взет от лимузината 502 и ускорява от 0 до 100 км/ч за близо 11 секунди, а максималната скорост е 193 км/ч. Има само един проблем: цената. Оригиналните разчети на компанията, съгласувани с Хофман, са 507 да струва около 5000 долара - или близо 50 000 долара в днешни пари. Но разработването и производството на модела се оказват значително по-скъпи от очакваното, и накрая 507 пристига в САЩ с цена 10 500 долара - огромна сума за онова време, двойно повече от Cadillac Еldorado и с над хилядарка над най-богато оборудвания 300SL.                     АКО НЕ БРОИМ ЕЛВИС, малцина са склонни да платят толкова пари за непрактичен роудстър. Вместо планираните хиляди бройки, Хофман успява да продаде едва около двеста (от 254 произведени). Не потръгва и успоредно разработеният гранд турър 503. BMW губи пари от всяка произведена бройка и не след дълго се отказва от двата модела. За известно време дори се обмисля сливане с Daimler, за да оцелее фабриката. Едва през 1959, след една финансова инжекция от фамилията Кванд и с пазарния успех на далеч по-евтиния модел 700, компанията успява да си стъпи на краката.                         ДОНЯКЪДЕ ПАРАДОКСАЛНО, но именно пазарният провал на 507 допринася за култовия му статут по-нататък. Още през 60-те редкият автомобил вече е търсен от колекционерите, а в наши дни цената на екземпляр в добро състояние надхвърля милион евро. Миналата година едно 507 бе продадено на търг в Париж за 1.8 милиона. А единият от автомобилите на Елвис, реставриран от BMW, спокойно може да удвои тази сума - но компанията няма никакво намерение да го продава.          BMW-то на Елвис: историята на най-прочутото 507 в света (ГАЛЕРИЯ):